Историците са категорични, че с достолепие и интелигентност той дълги години внасял европейски дух в дивата политическа джунгла на следосвобожденска България. В политиката Малинов е преживял всичко – от светлия миг на обявяването на българската независимост през 1908 година, когато оглавил за пръв път правителството, до несправедливия си престой в затвора през 1922-1923 г. Зад решетките го праща без съд и присъда, а само със заповед земеделският лидер Александър Стамболийски, който по това време е министър-председател. По ирония на съдбата, само няколко години преди да бъде хвърлен в затвора, Малинов защитава Стамболийски в политически процес срещу монарха Фердинанд. Царят потърсил съдебна защита, защото земеделецът го заплашил, че ще загуби трона си, ако подкрепя Германия. Блестящият адвокат Малинов, обаче доказал, че процесът е несправедлив и се базира на политическите изказвания на клиента му. За благодарност през 1922 г. юристът бил вкаран в затвора от бившия си клиент заедно с още 12 бивши министри. „Вината“ на Малинов е, че се обявил за опозиция на самозабравилия се Стамболий­ски и отказвал да подкрепя репресиите срещу политическите противници на режима.

Интересен факт около Александър Малинов е, че той е бесарабски българин. Роден в днешна Украйна, но завърнал се в родината на дедите си, за да й служи до края на живота си.

Като премиер на 22 септември 1908 година, заедно с Фердинанд обявил независимостта на България, а първото управление на Малинов било съпътствано и с бурно икономическо развитие на страната.

Като председател на парламента Малинов станал кръстник на княгиня Мария-Луиза. И сякаш, за да не остане никакво съмнение, че целият му живот е свързан с политиката, той починал по време на предизборно събрание в София през 1938 година. Така отдал и последните си мигове на политиката и любимата си Демократическа партия.