Бойко Никифоров, ГС „За честно правосъдие и правова държава”

Жалко, че един чужденец назова истината за българската съдебна система с една метафора с „гнилите ябълки”, която е повече от точна. Да, жалко че го направи чужденец, а не български политик! Добре е да се вгледаме също така в примера как този чужденец, който намери за скандално решението на съдия Ченалова, се застъпи за своите сънародници и подаде жалба до Висшия съдебен съвет. Съдийската гилдия направо настръхна от това негово „нахалство” и с общи усилия се впусна да защити статуквото. Години наред вместо да спре безобразията в съдебните зали ВСС разпъва чадър над хранениците си и не допуска никой от тях да бъде разследван, казвайки, че няма право да се меси в работата им.

Така постъпват с обикновените граждани, а сега случаят се разшумя, защото работата се превърна в дипломатически скандал.

Истината лъсна и няма как да бъде скрита

Съдебната система е прогнила и този случай е една „илюстрация” на положението, в което се намира.

Дори докладът на ръководството на Софийски градски съд, изготвен с цел да замаже гафа, показа идиотската страна на българското право. Каква правова държава сме, когато съдът може да реши, че фирма е в несъстоятелност, въпреки че в папките на делото са представени доказателства, че тя няма задължения?! Това може да стане само в България! Ще ви цитирам интересна извадка от доклада: „Законът не е предоставил процесуална възможност на длъжника да инициира чрез твърдения, че е изпълнил задълженията си, прекратяване на производството”… С две думи, дори към момента на решаване на делото фирмата да няма задължения, тя ще бъде обявена в несъстоятелност.

Да погледнем истината в очите: посланикът на Франция се сблъска с наглостта на съдиите от Върховен касационен съд да тълкуват законите, когато те са неясни, вместо да поискат това от законодателя! Това е разпоредено в Закона за нормативните актове. Само че как иначе ще се практикува редовно следното?! - когато състав на ВКС е

„мотивиран” да реши дело в нечия полза,

да „усуче” закона, за да изпълни поръчката?! За тази цел в мотивите на решенията дори се пишат несъществуващи в закона разпоредби! Така се ражда съдебната практика по чл. 290 на ГПК, която дори да е в несъответствие на закона, става правна норма. При това - задължителна за всички съдилища.

Излиза, че ВКС стои над Народното събрание и съдийски състав от трима души може да промени смисъла на закон, приет от 240 народни представители! Това е факт! Страшното е, че правото излиза длъжно да се съобразява с казуса, и всички подобни дела се решават като него, пренебрегвайки закона.

Съмненията, че делото не е разпределено на Ченалова на принципа „случаен подбор” бе скандално за Европа! Патриот съм, но ако наистина я знаеха, уверявам ви, нямаше да стъпят тук, за да правят бизнес. Мисля, че ако досега и въпросният посланик беше наясно с истината, въобще нямаше да се занимава със случая. На практика всеки съдия в български съд може да влезе в деловодството, да вземе папката на дело, което въобще не му е разпределяно, да викне двама свои колеги и заедно с тях да разгледа и реши делото! Съгласно практиката на ВКС такова решаване на делата е допустимо и решението влиза в сила. Фактът, че делото е разгледано от състав, на който въобще не е разпределяно, не налага отмяната му!

Ето ви един пример

от Русе: През 2010 година гражданско дело №621 в Русенски окръжен съд е разпределено на съдия Николинка Чокоева. Тя не си прави отвод, нито е поискала писмено делото да бъде разпределено на друг. Съдия Наталия Георгиева взема делото и заедно със съдиите Анета Георгиева и Ивайло Йосифов провеждат открити съдебни заседания и го решават. И до днес не се знае кой им е наредил да гледат това дело и дали това не е човек... извън съда! В папката по делото и до днес стои листът за разпределяне на докладчик Николинка Чокоева. По жалбата други три съдийки отговарят по следния начин: „Надлежен е онзи съдебен състав, който е формиран от лица, имащи качеството “съдия” в съда, на когото делото е подсъдно по правилата на родовата и местната подсъдност и които са участвували при провеждане на последното съдебно заседание, в което е завършено разглеждането на делото” . Вие разбрахте ли, каквото не се разбира?! – Важното е, че то не предполага нищожност на постановеното решение и колкото по-неясно, толкова по-добре!

В решението обаче е посочено, че на съдиите, разгледали делото, без да им е разпределено, може да се потърси дисциплинарна отговорност, но не и решението да бъде отменено!?!

А кажете ми сега какво да направи един обикновен човек, попаднал в такава ситуация?! Искаме да бъдат подсъдни и съдиите, да ги наказват! И в това отношение май проявяваме наивност, защото, помислете: Какво струва наказание от 1000 лева, ако сте взели подкуп от 10 000?!...

И сега посланикът на Франция наивно си мисли, че решението ще бъде отменено, ако се окаже, че делото не е било разпределено на случаен подбор! Горкият човек, той явно още не знае в каква страна е попаднал!...

Бойко Никифоров