Програмите с временна заетост не решават проблемите за заетостта и безработицата. Проблемът е трайно да решим въпросът със заетостта и още повече – да се справим с гетата и образованието, независимо дали става за ромите, турците или чужденците, които навлязоха напоследък у нас. 

Около тази теза се обединиха социалният антрополог Харалан Александров и икономическият експерт Мика Зайкова. Двамата коментираха репортаж по Нова за програмите за временна заетост като възможност за преодоляване на бедността у нас.

"Има много политически интереси от поддържането на бедността, но това се поддържа и от бедните. Защото в тази игра винаги има двама играчи," обясни Александров. "Тези хора със сигурност имат избор, но страшното е, че ние ги научихме да се държат по този начин. Съществува оптимистичното допускане, че кметовете могат да осигурят някаква заетост. Но това показват колко е висок залога на една такава програма на заетост. Колко много зависи от властта съдбата на бедните и това ни обрича на безизходицата. Липсват хората, човешкото страдание сякаш не е тема, а се интересуват само от това да купят гласа им. 

В същото време хората, които дълго са стояли в гетото, те извличат така наречените вторични печалби от бедността. По същата логика гетото изпраща послания – давайте пари, хранете ни, някои започват да имитират бедност. Но най-лошото е, че се прави имитация на политика, имитация на пазар, имитация на заетост – модел, който се налага отгоре, в който много успешно се включват и бедните. Всъщност властта се възпроизвежда като създава устойчива мизерия. А с бедността върви и страхът, той е функция на гетото, защото хората отказват да говорят за тарторите и властта", коментира социалният антрополог.