Бившият управител на НОИ Йордан Христосков нарече регрес, а не прогрес, елементите на реформа в правителствения проектозакон, които засягат т.нар. втори стълб на пенсионната система.

В интервю за Дарик той посочи, че се е сбъднало очакването му подходът към частните пенсионни фондове да бъде пренесен и върху професионалните фондове, защото в проектозакона е заложена еднократна възможност в НОИ да бъдат прехвърлени вноските на работещите първа и втора категория труд. Равнопоставеност няма и по отношение на ранното пенсиониране на работещите в силовите ведомства, посочи още проф. Йордан Христосков.

Подкрепено от синдикатите правителството си осигурява един комфорт с парите в универсалните и професионалните пенсионни фондове и с планираните дългосрочни заеми, коментира още Йордан Христосков. Той отбеляза, че средносрочната програма на правителството залага до 2018 г. да няма повишаване на данъци и осигуровки, като няма да расте и максималния осигурителен доход - всичко това според него няма как да увеличи приходната част в бюджета на НОИ и да реши въпроса с дефицита.

Добрите новини са, че плавно е заложено увеличаването на пенсионната възраст и стажа за третата категория труд - това е категорията, която най-тежко понесе реформите от 2000 г. Друга добра идея е да се повиши тежестта на една година осигурителен стаж от 1,1 на сто постепенно да се стигне до 1,5 на сто, което автоматически увеличава макар и в дълъг хоризонт, пенсиите с около 40%, обясни Йордан Христосков.

Друго добро решение е да отпаднат трите най-добри години за пенсия, защото те все повече губели своя смисъл, като се премине към едно отпускане на пенсиите по съвременен начин на базата на данните в персоналния регистър, без да се търсят стари документи.

Негативните неща обаче за съжаление са повече и те ни отдалечават от идеята за адекватни, сигурни и устойчиви пенсии, подчерта бившият социален министър в две служебни правителства.

Предлаганите промени според Христосков са готов ресурс за властта за сметка на следващите поколения

„Всичките тези промени, особено за тези които идват от финансовото министерство водят до това - да не се увеличават данъците, да не се увеличават осигурителните вноски, едновременно с това да се харесаме на избирателите и си осигурим още един мандат на управление или поне спокоен мандат сега. Като за целта се посяга на два източника - едното са готово събраните пари в професионалните и универсалните фондове, и второ - с дългосрочни заеми да прехвърлим тежестта върху бъдещите поколения", коментира Йордан Христосков. Напомняйки, че всички предлагани промени реално демотивирали българите да участват в допълнителното осигуряване.

Така според него правителството си осигури един доста стабилен ресурс за сметка на готово събраните пари - посяга на бъдещите пенсии на младите хора, задължава и бъдещия живот на младежите в България с одобреното от парламента заемно бреме.

„Проводник на тази лоша страна на демокрацията е ГЕРБ, подкрепен от синдикатите - те са с разклатено доверие и се опитват да се харесат на работниците І и ІІ-ра категория труд, защото само в тези предприятия са техните крепости", каза още професорът, правейки уговорка, че рядко си позволява политически коментари.

Според него най-лошото е, че в България се възпроизвежда бедността. Плоското данъчно облагане отнема както от яхтата на богатите, така и от залъка на най-бедните - лошото е обаче, че отнемаме от бъдещето на децата на бедните хора и ги обричаме и тях на още по-голяма бедност, коментира Йордан Христосков.

Той напомни, че това се отразява върху нивото на образование на децата на бедните и след това се пренася върху тяхната реализация.

Почти половината от семействата в България живеят в риск от бедност. Универсалният подход, който сега се предлагаше с месечни, енергийни и семейни помощи заедно с интеграционни добавки за хората с увреждания изигра своята роля и сега вече трябва да се заемем с бедността, като се борим с нея индивидуално. Тя има различни профили и към всеки от тях трябва да се подхожда по различен начин, коментира още бившият социален министър.