Янко Гочев*, историк

Битката при Кубадин, продължила от 18 септември до 21 октомври 1916г. е най-дългата и най-кръвопролитната в кампанията на 3-та българска армия за освобождението на Добруджа. Тя включва две атаки - неуспешната от 18-19.09.1916г. и успешната от 19-21.10.1916г., завършила с пробива на укрепената позиция и разгрома на враговете.

На 16.09.1916г. III-та Българска армия приближава към Кубадинската укрепена позиция.

Линията Расово - Кубадин - Тузла, по-известна като Кубадинска позиция е укрепена линия с дължина 72 км., простираща се от Расово на р. Дунав, през селата Арабаджи, Мулчова, Ениджа, Кокарджа, Кобадин, Топрахисар, Тузла до брега на Черно море. Тя пази жп линията от Букурещ за Кюстенджа в участъка й от моста на р. Дунав при Черна вода до Кюстенджа. На почти еднакво разстояние от Дунав до Черно море е Кубадин, който има командно положение и е възел на няколко пътища.

Кубадинската отбранителна линия е силно укрепена. Пред главната отбранителна линия има силни предни пунктове.

Участникът в боевете при Кубадин капитан Гайдаров от 16-ти Ловчански полк разказва за нея следното: "Това е първата модерно укрепена румънска полска позиция. Тук за пръв път видяхме най-усъвършенствани, с грижлива изработка окопи: дълбоки, с по три стъпала, облечени с плет, на места с циментирани ниши и снабдени на всеки 50 крачки с доста добри скривалища, над които имаше насип повече пт 5 метра. Позиция, работена и поддържана от десетки години".

На позицията на Кубадин се укрепяват цели 8 пехотни дивизии: 4 румънски дивизии (2-ра, 5-та, 9-та, 12-та и 19-та) и една румънска пехотна бригада, 3 руски дивизии (61-ва, 115-та пехотна и 3-та стрелкова) и 1-ва Сръбската доброволческа дивизия.

2-ра, 12-та и 5-та дивизии са прехвърлени в състава на III-та армия от фронта срещу Австро-Унгария. Те са свежи дивизии, защото са били в резерва на I-ва армия. 5-та дивизия пък е от състава на II-ра румънска армия. Следователно Кобадин се защитава фактически от нови румънски съединения. Във втора линия се съсредоточава и 3-та руска конна дивизия, разполагаща с 32 ескадрона заедно с Черноморския полк. Позицията се защитава от 2-ра, 12-та и 9-та румънска дивизии - заемащи участъка от р. Дунав до Кокарджа, 1-ва Сръбска доброволческа дивизия и 61-ва руска дивизия - участъка Кокарджа - Кубадин, 115-та руска и 19-та и 5-та румънски дивизии - в участъка Кубадин - Топрахисар. Кавалерийският корпус от 3-та руска конна дивизия и 5-та конна румънска бригада, подкрепени от 8 пеши дивизиона и 34 картечници отбранява участъка от Топрахисар и морския бряг Тузла. Общо противникът брои 72 дружини, 92 полски батареи и 32 ескадрона.

На 17.09.1916г. генерал А. Зайончковски организира силите на своята армия като ги разделя на три групи, оглавени от генералите Сочек, Симански и Хертел.

Групата на генерал Сочек е в състав 2-ра, 9-та и 15-та румънска дивизия и 1-ви полк от 12-та дивизия, подкрепена от Дунавския флот на контраадмирал Негреску.

Група на генерал П. Симански включва 1-ва Сръбска доброволческа дивизия, 61-ва и 115-та пехотна руски диизии и румънската дивизия на генерал Гънзяну.

Групата на генерал Хертел е в състав 19-та и 5-та пехотна румънска дивизия, 5-та калърашка бригада и 3-та руска кавалерийска дивизия на генерал Е. Леонтович.

Поради отлагане на атаката от нашата III-та армия Добруджанската армия получава достатъчно време да се укрепи на заетите позиции. Фланговете на руско-румънските войски са защитени от река Дунав и Черно море, а контролът върху предмостието Черна вода позволява постоянен приток на резерви и боеприпаси. Това са големи преимущества на войските, които се отбраняват.

Позицията на противника има надмощие, 

защото се простира по височините, прикриващи Северна Добруджа и даващи възможност за незабелязано разместване на частите, които я защитават. Пред главната Кубадинска позиция на 2 км. има и добре укрепени предни пунктове с няколко реда окопи и силно прикрити ходове за съобщения. Телени мрежи опасват всички възможни подстъпи.

III-та Българска армия, изтощена от бързите преходи и понесени загуби в началото на своята добруджанска кампания не успява да попречи на противника да се укрепи на Кубадинската позиция. Атаката е отложена за 18.09.1916г.

За големите мащаби на тези боеве говорят числеността на войските на двете страни. В края на септември 1916г. тук са се окопали 105 000 души (65 000 румънци, 28 000 руснаци, 12 000 сърби). Срещу тях по същото време са изправени 71 000 души с 220 оръдия, подкрепени в октомври 1916г. от германската 217-та пехотна дивизия и тежка артилерия.

Първата атака на Кубадин

е планирана на 17.09.1916г., но понеже тежката артилерия не успява да заеме огневи позиции през нощта срещу 17.09.1916г. със заповед на командващия III-та българска армия генерал-лейт. Стефан Тошев (на снимката в галерия) се отлага за следващия ден.

БЪЛГАРСКИЯТ БОЕН РЕД

Германската бригада "Боде" и 1-ва Софийска дивизия съставляват лявото крило нa III-та армия.

4-та Преславска дивизия и 6-та Бдинска дивизия формират нейния център. Добричките войски в състав 8-и пехотен Приморски полк, дружина от 48-и пехотен полк и 3 турски дружини са на дясното крило, 1-ва Конна дивизия на генерал Иван Колев заема крайното дясно крило.

Преди атаката щабът на III-та армия допуска грешка. Той не определя главният удар в един участък и не успява в тази връзка да съсредоточи в едно направление достатъчно сили и средства за пробив. Освен това в хода на боевете още първия ден е допуснато нашите войски да настъпват на доста широк фронт, без резерв за поддръжка, при твърде намален състав на атакуващите колони.

АРТИЛЕРИЙСКАТА ПОДГОТОВКА - В 7.30ч. на 18.09.1916г. цялата артилерия на III-та армия започва артилерийска подготовка за атаката, като батареите обстрелват позицията на противника, без обаче да има приоритетно набелязани цели и предварително избран пункт за атаката, по който да се масира артилеирйския обстрел. Разрушителната сила на полската артилерия по окопите на противника се оказва доста слаба и неефективна, като не оправдава очакваните резултати.

Това затруднява действията на пехотата, която след края на артилерийската подготовка излиза от окопите и започва да атакува противникова позиция. На практика след пренасяне на артилерийския огън в дълбочина пехотата се оказва на разстояние от порядъка на 2- 2,5 км. от предните позиции на противника и не може да атакува.

Офицерите на пехотните ни части оценяват ситуацията и изпълняват категоричната заповед за атака в определеното време, но на своя отговорност я видоизменят и прехвърлят пехотните подразделения поетапно, разчитайки на придадената им артилерия и най-вече когато противниковата артилерия е ангажирана в единоборство. Допусната е и друга грешка на артилерийските части. През първия ден на атаката българските батареи изстрелват голямо количество снаряди по цели от втора линия, без да правят необходимите корекции. На практика се оказва, че пораженията от снарядите са попадали не по предназначение.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора.