​Издъхна политическият затворник Георги Саръиванов, осъден от комунистите на смърт

Опелото ще бъде на 2 декември, от 11 часа, в храма "Света София"

На 85- годишна възраст снощи в София почина политическият затворник от годините на комунизма Георги Саръиванов. Това съобщиха за Faktor.bg негови близки. Опелото ще бъде на 2 декември, от 11 часа, в храма "Света София" в Столицата

Георги Саръиванов е осъден на смърт от комунистическия режим през 1954 г. за саботаж на властта. Тогава е едва на 23 години.

Прекарал е в килиите на Централния софийски затвор 7 месеца с верига на рамо като смъртник. След това е помилван, като смъртната му присъда е заменена с 20 години затвор. Девет от тях изкарва в затвора.

Престоят там обаче не пречупва духа му и жаждата му за истинска свобода. Прави четири неуспешни опити да премине нелегално границата без да бъде разкрит и на петия успява да напусне НРБ с жена си. Установява се и създава семейство в Западна Германия. Там го заварва падането на Берлинската стена. Връща се в родината си през 1996 г. и оттогава живее в София.

Авторът на сайта desebg.com Христо Христов е запечатал автентичния разказ на Саръиванов за преживяното в годините на комунизма:

„Бяхме над 80 души осъдени на смърт, всеки от които окован във верига. Обикновено смъртните бяхме по 3-4 души в една килия. Когато извеждат някой за разстрел всички трябва да се обърнат с гръб към вратата. Казват първото име и този човек си казва следващите да не стане грешка. Когато си с 3 или 4 души единствената мисъл, която минава през главата ти, посред нощ, когато отворят вратата на килията, е да не съм аз. Но когато си сам в килията е друго.

През октомври 1954 г. останах сам в смъртната килия. Посред нощ един надзирател, който се казваше Васил Здравков, пусна един вентилатор (знак, че ще се произнася присъда чрез разстрел, б.а.) в коридора на килиите, отвори едното резе, второто, ключалката на моята килия и каза: „Гад с гад, твоята свърши, да си му мислил по-рано!”Даде ми една бележка и моливче да си опиша какво имам – износена трудова куртка, клин и едни цървули. Затвори килията, гледа през шпионката и тогава ми мина през ума: дали след още 20 или 30 минути или след още един час всичко ще свърши. И до ден днешен никой не е разбрал как става, как е живял един осъден на смърт.

Първото нещо, което ми мина през ума, беше страхотна болка, всичко ме заболя – главата, кокалите. Изглежда ме болеше душата, че нямам деца. Тогава бях на 22-23 години. Минаха 15-20 минути, надзирателят пак отваря килията, поглежда ме и ми казва: „Какво бе, гад, уплаши ли се?” Затвори килията и си отиде.

Има нещо хубаво, когато си бил в затвора. Може би най-хубавото е като излезеш. Много сладка работа.”

Поклон пред светлата му памет!

Вижте документалния филм за Георги Саръиванов.