Онова, което може да се направи в момента, е да не се прави никаква стопанска политика. Най-важното в момента е оправянето на управлението на закона и на държавната машина – всичко останало ще се случи от само себе си.

С тези думи икономистът от Института за пазарна икономика Красен Станчев се обърна днес към СДС и Реформаторския блок на конференция "Дясна перспектива за България", посветена на 25-годишнината на Съюза на демократичните сили. Конференцията беше организирана от столичната структура на СДС, института "Атлас" и Младежкия консервативен клуб.

В дискусията участие взеха някои от основателите на СДС, сред които президентът от 1997 до 2002 г. Петър Стоянов, проф. Михаил Неделчев, един от създателите на Гражданския съвет на Реформаторския блок, външния министър в кабинета "Сакскобургготски" и учредител на Атлантическия клуб Соломон Паси, бившия главен преговарящ с Европейския съюз Владимир Кисьов.

В преглед на икономическите реформи от края на 1980-те години до началото на новия век Красен Станчев изтъкна, че те са започнали преди създаването на СДС. По думите му така е било не само в България, а в целия източен блок – по един и същ начин е декриминализиран частният бизнес, в края на 1980-те години започват реформите в банковия сектор.

"Основното бяха нагласите за реформи и експертизата за тях", каза Станчев и добави, че през 1990 г. няма съществена разлика между вижданията на експертите на СДС и БСП; между предложенията на полския министър на финансите Лешек Балцеровеч и комунистите в Унгария, както и между технитe експертни решения и тези на "приятелите на Вацлав Хавел" в Чехословакия.

Като причина за неосъществените реформи икономистът посочи липсата на мнозинство и политическите компромиси, както и разделението в самия СДС. "Основните проблеми бяха в това, че политическата нагласа за реформи или липсваше в редиците на СДС, или беше временна, непостоянна", подчерта той. И даде за пример спорове в съюза трябва ли въобще да се говори за пазарна икономика, добра ли е частната собственост, когато не е за всички, а само за някои, как трябва да се проведе реституцията.

"Имаше мощна група в СДС, която искаше равен старт в приватизацията. За да ги преборим, тръгнахме да ползваме различни метафори – че равен старт означава равен мозък, например, за да ги блокираме. Така или иначе, това доведе до закон за приватизацията, който повтаряше представеното от Андрей Луканов на кръглата маса, за да отвлече вниманието", разказа Станчев.

Дори Бог да беше министър-председател до 1994 г., не би могъл да направи нищо, каза още той.

Като проблем посочи и нелегитимността на профсъюзите, както и разделението между ръководството на СДС, депутатите и апарата на партията.

"Имаше страх от либерализацията, имаше и страх от приватизацията", разказа икономистът и добави, че част от хората не са искали приватизация, защото са си представяли, че при смяната на властта държавните предприятия ще дойдат "в наши ръце".

Когато се създаде СДС, бяхме твърде хетерогенна група. Имаше яростни антикомунисти, както и доста комунисти, които считаха, че комунизмът може да се реформира, подкрепи го президентът на Конфедерацията на труда "Подкрепа" Константин Тренчев. "При това положение не можехме да изградим монолитния блок, който да се изправи срещу монолитната армия, която представляваше БКП", разказа той.

Петър Стоянов определи пътя към членство в НАТО и Европейския съюз като "цивилизационен избор". "Мислехме си, че така уязвяваме комунизма и комунистите. Оказа се, че уязвяваме комунизма, но не и комунистите", каза той и добави, че голяма част от високите кадри на комунистическата партия са имали интерес от членството в НАТО и ЕС, тъй като това е отворило нови възможности за капиталите им.

"Българският капитализъм се доминира от същите физиономии, които и българският комунизъм", каза той и допълни, че това е породило чувство за несправедливост в българите.

Според Стоянов изчезването на СДС би нанесло тежък удар върху българската десница. По думите му трябва сериозно да се премисли идеята за единно ръководство на Реформаторския блок, защото тя напомняла за "десен политически егоизъм" - "опит да се постигнат целите, които една партия не успя да постигне през всичките тези години". Подобна теза защити и Владимир Кисьов, според когото ще бъде пагубно, ако СДС "се загуби под друга формула".

"Намериха се хора, които в годините да работят срещу СДС, за неговото разрушаване", каза той и добави, че тези хора, вместо да водят диалог в партиите си, са се отделили в собствени партии, където да дискутират сами със себе си.

Аз ще гласувам за Реформаторския блок безусловно, но смятам и да го контролирам след това безусловно, обяви Соломон Паси.

По думите му в политиката има две тенденции – "на златната прашинка", която с времето реката пречиства, докато накрая остане миниатюрна, но напълно чиста, и "на снежната топка", която набира сила и расте. СДС се ориентирало към политиката на златната прашинка. "Прекарваме страшно много време в търсене на собствената си идентичност", каза той.

Две ключови думи трябва да ни ръководят оттук нататък – реформа и прозрачност, подчерта бившият външен министър. И призова да има не министерство на външните работи, а на външните политики, което да задава посока на страната. И посочи като абсолютен приоритет председателството на България над ЕС през 2018 г., за което досега страната закъснявала с около 12 месеца.

"Разликата между лявото и дясното в Европа е плюс-минус 5 градуса, а между нормалното и ненормалното – 180 градуса", каза още Паси и посочи, че в следващите години европейските политики ще се ръководят тъкмо от тази разлика – между нормалното и ненормалното, между прозрачното и непрозрачното.

Петър Николов от Института за дясна политика постави като основна задача пред идентичността на българската десница излизането от рамката на икономическата доктрина и налагане на ценности, които съвпадат с християнските, и патриотизъм. "Това, че оставихме националната кауза да бъде артикулирана от ксенофоби, маниаци и дори комунисти, е сред най-големите ни грешки. Мисия на десницата е да артикулира националния интерес", подчерта той.