Евгений Михайлов

Вчера беше Заговезни, ден за прошка.

Някои ще кажат и ден за помирение...

Но какво помирение с хора, които вече 25 години не намират сили да кажат на народа, който са измъчвали в продължение на 45 години - "Извинявайте! Простете ни! Съгрешихме."

Вчера на Софийските гробища, след като поисках прошка от майка ми и баща ми, минах случайно покрай парцел № 10, там където са погребани Тодор Живков и повечето дейци на Политбюро и ЦК на БКП.

Минете и вие и ще видите - нито един христов кръст. Само петолъчки, сърпове и чукове, и грамадни гранитни и мраморни правоъгълници. Е...?

Как от безбожници да очакваш покаяние и молба за прошка?

Но... те, техните капитали, техните деца и внуци продължават да ни управляват и сега.

Простено ли да им е? НЕ!

И няма да потръгне нищо в нашата България, докато ТЕ, слугите на Кремъл, не понесат отговорност.

Е, аз ще се заинатя да дочакам този момент. Просто да ми е!