Евгений Михайлов
Вчера беше Заговезни, ден за прошка.
Някои ще кажат и ден за помирение...
Но какво помирение с хора, които вече 25 години не намират сили да кажат на народа, който са измъчвали в продължение на 45 години - "Извинявайте! Простете ни! Съгрешихме."
Вчера на Софийските гробища, след като поисках прошка от майка ми и баща ми, минах случайно покрай парцел № 10, там където са погребани Тодор Живков и повечето дейци на Политбюро и ЦК на БКП.
Минете и вие и ще видите - нито един христов кръст. Само петолъчки, сърпове и чукове, и грамадни гранитни и мраморни правоъгълници. Е...?
Как от безбожници да очакваш покаяние и молба за прошка?
Но... те, техните капитали, техните деца и внуци продължават да ни управляват и сега.
Простено ли да им е? НЕ!
И няма да потръгне нищо в нашата България, докато ТЕ, слугите на Кремъл, не понесат отговорност.
Е, аз ще се заинатя да дочакам този момент. Просто да ми е!
Още от България
Теменужка Петкова: Новият ВСС е договорка на ПБ, ПП и ДБ - сега единствената опозиция са ГЕРБ и СДС
Това, което правителството раздава, е щедрост на кредит
Божидар Божанов: Задкулисието загуби позиции в съдебната власт с избора на ВСС
"Ние оставаме опозиция - ще критикуваме бюджета, външната политика на правителството"
Петър Стоянович: Ако вместо клаксон българинът имаше спусък, щеше да изтреби света
"Освен че забременява майките на по-голямата част от другите участници в движението и пешеходците, след това квалифицира всички останали свои колеги зад волана обикновено по един определен начин“