Евгений Михайлов
Вчера беше Заговезни, ден за прошка.
Някои ще кажат и ден за помирение...
Но какво помирение с хора, които вече 25 години не намират сили да кажат на народа, който са измъчвали в продължение на 45 години - "Извинявайте! Простете ни! Съгрешихме."
Вчера на Софийските гробища, след като поисках прошка от майка ми и баща ми, минах случайно покрай парцел № 10, там където са погребани Тодор Живков и повечето дейци на Политбюро и ЦК на БКП.
Минете и вие и ще видите - нито един христов кръст. Само петолъчки, сърпове и чукове, и грамадни гранитни и мраморни правоъгълници. Е...?
Как от безбожници да очакваш покаяние и молба за прошка?
Но... те, техните капитали, техните деца и внуци продължават да ни управляват и сега.
Простено ли да им е? НЕ!
И няма да потръгне нищо в нашата България, докато ТЕ, слугите на Кремъл, не понесат отговорност.
Е, аз ще се заинатя да дочакам този момент. Просто да ми е!
Коментари (0)