Иво Инджев, Ivo.bg

Убийството на опозиционния политик Борис Немцов, политическия антипод на Путин , моментално задейства автоматичната аларма на пропагандата в защита на Путин. Дежурният й контриращ аргумент е, че Путин няма полза да бъде смятан за поръчител и затова няма как да бъде такъв.

Това е типичната илюстрация на „гузен, негонен бяга”. Защото не е нужно Путин лично да нарежда убийства при толкова много же(лаещи) да свършат тази мръсна работа. А за ситуацията в Русия, при която има нагнетена убийствена ярост срещу несъгласните с диктатора, е виновен именно диктаторът.

Сред първите реакции в защита на Путин от убития Немцов, които българите чуха още преди да е изстинал трупът на жертвата, беше коментарът на Любомир Коларов. В интервю за БТВ този приятел на путинизма ( „Приятели на Русия” се казва сдружението му, което проси милиони за нови руски и поддръжка на стари съветски паметници) , един от вождовете в навалицата от русофилски организации, веднага се нахвърли да очерня Немцов с калта на руската официална пропаганда – например право на японците като вицепремиер преди близо 20 години да си ловят риба в руски води в Тихия океан. Със силен руски акцент Коларов „намекна” също, че Немцов може да е ядосал хора, на които дължи пари. Изобщо, всичко е възможно, 

само не и Путин да е виновен,

защото няма полза да бъде подозиран в поръчителството на това убийство.

Оставям настрана фактът, че убийството на Немцов потресе демократичния свят и от президента на САЩ, през „Ню Йорк таймс” и „Вашингтон пост” се посипаха суперлативи за смелостта на Немцов да се опълчи на Путин, докато в България Петата колона моментално извади готовия за такива цели лозунг „ Путин е невинен”. По „интересно” е друго: че при всички подобни убийствени ситуации в Русия умират най-големите врагове на Путин, като Политковская, Литвиненко и Немцов, а пропагандата внушава, че „жертвата” едва ли не е Путин, защото незаслужено го подозират.

За руските шовинисти, чиято вътрешна подкрепа Путин съзнателно търси с агресия навън, реакцията на (само)защита чрез презумпцията на невинност до доказване на противното е очаква параван и естествено продължение на цялата „логика” , според която целият свят греши в оценка си за руската агресивност. Те все пак са руски шовинисти, отива им грозната поза на изплезения език срещу Европа, Япония, Австралия, Северна Америка и т.н.! Какво друго обаче са българските защитници на Путин, ако не наемници на един чужд, все по-враждебен на България режим, действащи по указания отвън?

Тези хора са толкова деградирали, че нямат проблем да оплюят жертвата Немцов, както впрочем изобщо правят с подкрепата си за Русия срещу Украйна в една война, за която най-малкото може да се каже, че разкъсва Украйна, а не Русия, че се води на украинска земя с руско участие ( пък били те и “само” руски доброволци с танковете и, зенитните им комплекси и тежката артилерия). И въпреки това путинофилите са на страната на силния, на агресивния, на зъбещия се, сякаш някой напада него. Ако тази уродливост не е достатъчно ясна и сега, когато вече се гаврят с покойния Немцов, явно положението на “моралния фронт” на русифилията у нас- нищо ново.

Впрочем, когато става дума за Путин и неговите “аргументи” за постигане на целите, един от бегълците от вътрешния кръг на диктатора, политологът Станислав Белковски, описва в биографичната си книга как точно е спечелил доверието на Елцин като негов наследник. Просто накарал главния прокурор Устинов, опълчил се на Елцин, да си подаде оставката

под дулото на пистолета

Лично. Ето така Немцов, политическият любимец на Елцин, не стана президент, както мнозина очакваха по логиката на посочването от самия Елцин. Путин спечелва доверието на властелина на Кремъл с пистолет в ръка и “застрелва” шансовете на реформатора Немцов да реформира Русия.