Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!
Елегията е публикувана за първи път в
сп. "Смях", г. II, бр. 64 от 19.08.1912 г.
Още от България
Николай Нанков изрази съпричастност във връзка с кончината на митрополит Гавриил
"Да се помолим Господ да приеме душата му в Своите небесни селения, а на духовенството, неговите близки и всички православни християни да даде утеха и сили да понесат скръбта"
Изписват лекаря, пострадал при тежката верижна катастрофа на магистрала „Тракия“
Пострадалият румънски гражданин, чието състояние беше критично, вече е преместен в отделението по гръдна хирургия
Борисов: Живеем в пълзяща диктатура, ГЕРБ остана единствената истинска опозиция
„Има все още надежда да се запази демокрацията"