Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!
Елегията е публикувана за първи път в
сп. "Смях", г. II, бр. 64 от 19.08.1912 г.
Още от България
Утроиха срока на превалутирането от левове в евро на капитала на дружествата
Това предвиждат промени в Закона за въвеждане на еврото, които "Прогресивна България" внесоха и бяха приети от Народното събрание на първо четене
НСО с официална позиция по казуса с Гергана Петрова: Тиражират се манипулативни твърдения
Националната служба за охрана напомня, че се придържа строго към разпоредбите на приложимото към дейността на службата законодателство, не е получавала разпореждане, нито е ограничавала достъпа до Румен Радев на журналисти, граждани или длъжностни лица
"Възраждане" се регистрира за участие в президентските избори
По думите на Петър Петров в момента се обсъждат пет имена, развръзката - предстои