Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!
Елегията е публикувана за първи път в
сп. "Смях", г. II, бр. 64 от 19.08.1912 г.
Още от България
Мартин Димитров: Хората на Радев не видяха ли протестите?
"Огромният дефицит е проблем за всеки български гражданин. Той предизвиква инфлация. ПБ цялото начало на мандата говорят как се овладяват цените, а сега ги вдигат", заяви той
Отворено писмо до народните представители срещу закриването на Комисията по досиетата
"Защитата на архивите на Държавна сигурност е защита на историческата истина, на правото на гражданите да знаят и на демократичната памет на българската държава?", пише в писмото
Майки излязоха на протест пред Министерския съвет
По-рано днес парламентът отхвърли на първо четене предложението за увеличаване на обезщетението от 50 на 100 процента за майките, които се връщат преждевременно на работа