Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...
О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!
Елегията е публикувана за първи път в
сп. "Смях", г. II, бр. 64 от 19.08.1912 г.
Още от България
КНСБ: Ако хората не получат обещаното увеличение на заплатите, ще излязат на улицата
"Когато ДДС ставката беше намалена - тези 20% не намалиха цената на брашното и хляба"
Вигенин: Невъзможно е да влезем в политическа коалиция с ГЕРБ
"Изборът на председател на Народното събрание е тежко повлиян от перспективата председателят да е и евентуален служебен премиер"
Хамид Хамид, ДПС-НН: Не очаквайте да дадем подкрепа, ако не бъдем потърсени за това
ДПС-Ново начало би подкрепило мнозинства, които ще отстояват евроатлантически ценности и ще работят по проблемите на хората