„Новото лице на кръга "А-спекто" и левите интелектуалци. Виждам, че е лансиран често напоследък - след като Волгин посети и Слави. Значи са от един отбор. В тезите му има смесица от преопаковани в модерни вехти завети на класическата лява мисъл, съчетана с примитивна носталгия по миналото - тезата, че 25 години сме разрушили нещо значимо, велико и без аналог. Не си спомням през 1989 година да имахме подобно нещо. Но манипулативната схема е явна и ако не беше добрата опаковка, би било скучно”. Това коментира във Фейсбука си бившият български посланик в Русия Илиян Василев по повод интервю на социолога Иво Христов, озаглавено „За 26 години САЩ превърна България в Мъртвешка Зона”.

Втората теза е, че САЩ са ни разрушили държавата - кръгът А-Спекто няма как да мине без традиционен антиамериканизъм - това е универсално лепило за всякакви идеи. Да, България е пред своя Рубикон, но не защото САЩ или някой друг ни е разрушил държавата, а защото олигархия и номенклатура контролираха и опропастиха шансовете ни за развитие. Те плениха държавата и сега я провалят само защото не искат да я споделят с мнозинството. За това господин Христов не говори. Като че ли случващото у нас днес е продукт на някаква Форца Дивина извън нас и без да можем да идентифицираме конкретната отговорност.

Примерът с мнимата гордост за това, че сме имали много танкове /вероятно това означава, че сме имали сигурност и армия!?/ и космонавт, очевидно, се вмества в посочената по-горе носталгия, но издава тотално непознаване на съвременните стожери на сигурността. Подтекстът е - сега имаме НАТО, но нямаме сигурност - едно време имахме голяма армия и сигурност. Очевидно не му е сила сферата на сигурността.

Ако бяха някакъв актив танковете, а това е най-малкото спорно - нито бяха модерни, нито си струваше да се поддържат, защото отпадна необходимостта от тях в края на Студената война - нямаше да се чудим как да ги "подаряваме" или да ги режем на скрап. Много страни със завидно благоденствие много след нас се сдобиха с подобна гордост, а някои и до ден днешен нямат космонавт и от това народът им не живее по лошо. Примерът отново е не само неудачен, но внушава мнима гордост. Да не говорим за другата висота с компютрите - изглежда говори за друга България.

Нищо от това което произвеждахме, което правехме не е функция на някаква особена изключителност или предимство на България, което можеше да бъде пренесено от централно-планова съветски тип икономика в пазарна икономика. Правеха компютри или имахме Завод за хард дискове защото Москва и СИВ ни казваха, а не защото ги бяхме открили, разработили и пуснали в производство. Нито пък сме ги изнасяли извън СИВ. Те бяха на технологично изостанали и само качеството на потреблението и възложената ни задача да посредничим на Съветския съюз позволи да развиваме тези отрасли. Ако беше друго, щяхме да можем да изнасяме и до ден днешен. А тези активи се разграбиха и пак от ориентираната към Русия нова номеклатура - чиято роля не се споменава никъде в статията. И така нататък - не е трудно да се обори.

Тъй като очаквам господин Христов да бъде отразяван все по-често от медиите, пиша тези няколко реда. Неговите думи сгряват сърцата на осиротелия и обезсърчения ляв неевропезиран българин със симпатии към Русия. Да, новините от изток са много лошо - колосът се оказа на глинени крака. Тези хора бяха силно въодушевлени от Сириза и от антисистемните партии в Европа. Сега вещая крах на Европа - за да могат българите да възприемат краха на Путинова Русия като естествен паралелен процес на краха на Запада.

САЩ имат грях към процесите в България, но той не се състои в това за което говори господин Христов, защото още при влизането ни в НАТО те обявиха, че демокрацията и пазарната икономика у нас окончателно са победили, поради което се изтеглиха. А затова, че легитимираха модела на Луканов, който трансформира старата номеклатура в нова без състезателност, без тест за кадърност и морал.

Отказвам да се припозная и споделя отговорността, че „ние сме отговорни”. Тук се прилага традиционния способ на архитектите на модела - национализация на щетите /отговорностите и приватизация на ползите/. Сега, като дойде време за отговорност за бедите на прехода - всички „Ние” сме били отговорни, а когато Кой? и номенклатура - олигарси на практика усвоиха в личните си сметки значителна част от произведеното богатство и шансове - то си е тяхно право.

Не, не става с колективна отговорност - всеки си има своята сметка и да си плаща според нея. Това е причината за „евакуацията” на два и половина милиона българи - на Кой? не му трябваше да създава възможности за тяхната реализация у нас, защото това щеше да бламира изобщо възможността да се управлява с малцинства - като ДПС. Интересно звучи, но няма дълбочина.