„Както истеричната любов, така и истеричната омраза към Русия са израз на български робски комплекси. Винаги съм бил дълбоко впечатлен от сдържаната и разумна позиция на естонци и латвийци към Русия - никой не може да каже, че те са по-малко потърпевши от великодържавния империализъм, както на старата Руска империя, така и на Съветския съюз. Емоционалните крайност на българското отношение към Русия се вписват много добре във властовото уравнение на господаря и жертвата, на господаря и глуповатото братче – „братушката”. Това заяви във Фейсбука си политологът Огнян Минчев

„ Разумната основа на двустранните отношения от българска страна би създала ясната представа в Москва какво може, какво си струва и какво не й е изгодно да си позволи в отношението си към България. Напълно аналогична е ситуацията и с отношението на България към Турция. Войнственият тон на отбранителния национализъм идеално се допълва от „либералната” услужливост на анонимни измекяри – „еветчии”, които ентусиазирано преповтарят пропагандните клишета на нео-османисткия ислямизъм. Двете империи - бивши, и мераклии за имперско завръщане – представляват специфични предизвикателства към българския национален интерес и към българската национална сигурност. Същевременно, както Русия, така и Турция представляват съвкупност от възможности за търговия, туризъм, човешки контакти и за регионални проекции на българския стратегически интерес. Стига някой да седне и да го разработи този стратегически интерес. Ако пък след това някой на власт вземе и да приложи вече разработената стратегия... Размечтах се. Страхове, илюзорни надежди и напразни очаквания – всичко това трябва да се замени с разумна държавна политика и култивирани обществени настроения на достойнство и прагматизъм. Докато не е късно - ако вече не е...”, предупреждава Минчев.