Вартоломей от Истанбул преподаде болезнен урок по високомерие и арогантност на българския политически елит. Каквито и претенции да имаме към БПЦ, безспорна заслуга на висшия клир е, че отказваше да покани нахалния грък и склони само под натиска на безхаберните велможи от БАН, подкрепени - кой знае защо - от президента Плевнелиев. Последният дори закачи орден Стара планина на Вартоломей, създавайки още един прецедент в полза на искането този орден да бъде напълно отменен. След като Първанов го закачи на всички знатни мутри и алкохолици в България, този орден сякаш наистина изживява последните си дни с поредното нелепо удостояване на човек без каквито и да е заслуги за получаването му.

След като бе окичен със Стара планина, Вартоломей от Истанбул поиска обратно иконите и свещената утвар, ограбени от българските храмове след 1913 и 1919 г. Пътем гостът фриволно понижи българския патриарх в "блаженство" - т.е. в епископ, отваряйки всички стари рани на конфликт между българското духовно и национално достойнство и интригантите от Фенер. Всичко това все още би могло да бъде разбрано, ако Вартоломей имаше и троха нещо повече от една абстрактна символна власт, останала от епоха, приключена на 30 май 1453 г. Най-лошото е, че Вартоломей ще си тръгне за Истанбул с оправданото впечатление, че тук може да прави каквото си поиска. Добре поне, че Бойко Борисов отказа да се срещне с него...

Б.Р. Текстът е публикуван на Фейсбук страницата на автора.