Николай Слатински*

Прочетох една голяма по обем информация, с множество интервюта на български политици, заемали до 2007 г. най-високите постове в държавата (президент и премиер) плюс Ахмед Доган, поради огромната слабост, която той представлява за интервюиращата.

Имам множество и многопосочни впечатления от тази ретроспекция. Може би някога, но не сега и някак ще ги споделя на глас.

Тук искам да се спра само на едно обзело ме усещане. Не, не, че и по-рано не съм си мислил нещо в тази посока, но прочитайки тези 650 страници, си казах:

- В България е създаден траен мит (видях с очите си с колко унижения плати неговата цена и президентът Първанов), че за да спечелиш най-висш пост в държавата, на всяка цена трябва да се съюзиш със, да пристанеш на, да приклекнеш пред, да се подложиш под Доган!

И колко видни политици направиха това и се разтопиха в небитието.

Прочитът на толкова събрани на едно място интервюта ми подсказа, обаче, че истината е вероятно точно обратната - с колосално нечестива и потресаващо нечистоплътна честота, с убийствена повтаряемост, с граничеща с безнравственост циничност, Доган винаги се е измятал от и предавал досегашния си партньор и се е прехвърлял за партньорство към следващия и то именно към този, който ще спечели следващите избори! 

Доган неизменно се е качвал на влака на бъдещия победител, 

печелил е заедно с него и е създавал илюзията, че победата е била благодарение на него!

Имало е и по-слаби политици от Доган, и по-глупави от него, и по-морални от него, и по-користолюбиви от него, но е нямало по-цинични и по-безскрупулни от него! Той е предал, понякога повече от един път всеки, който се е заигравал с него! Едва ли има друга персона, нанесла толкова много вреди на страната за толкова много години поред! Някои са правили и по-големи пакости, но са изтичали в небитието, Доган е константа. Защото в политиката за него няма нищо свято и свястно, а само гол егоистичен, користен и откровено безценностен интерес!

Казвам го това независимо от етноса и религията на Доган.

През петте години на моето секретарство при президента Първанов, едно нещо бе константа и може да се види от моите анализи до него, вкл. на моя сайт в рубриката "Така съветвах президента" - моето крайно отрицателно отношение към делата върхушката на ДПС и най-вече на Доган. Аз съветвах Първанов да не се подлага и унижава пред Доган, а да води такава национално отговорна политика, която да го направи толкова стойностен държавник, че когато дойде време за избор(и), Доган да няма алтернатива и, образно казано, да помоли Първанов да се съгласи Доган и ДПС да го подкрепят. Впрочем, когато на балотажа Първанов се оказа срещу Сидеров, това бе - получила се по коренно различни причини - именно такава моделна ситуация, когато Доган бе без алтернатива кого да подкрепи. Но пак казвам, Първанов имаше друга стратегия - на заиграване с Доган, на лицеви опори пред него, на отстъпки и затваряне на очите, на 

прощаване на цялата корупционна мафия по върховете на ДПС, 

в името на собственото си преизбиране. Защото Първанов имаше една-единствена мания, страст, обсесия - да бъде преизбран. И пожертва всичките си принципи в името на нейното осъществяване. Какво стана с него през втория мандат се видя. Само че аз вече се бях махнал от него. Достатъчно ми бе това, че бях при него през първия мандат и вместо да успея да бъда полезен за държавата си със съветите за държавния глава, аз си лепнах петно в биографията... Но това е тема за друг разговор.

Сега исках да кажа каква мисъл ми дойде за Доган - че той винаги предаваше текущия си партньор и се мяташе на капрата до бъдещия победител. А публиката смяташе, а ние смятахме, че бъдещият победител е станал настоящ победител, благодарение на Доган. Каква заблуда! Каква груба заблуда и колко много костваше тя на България!!

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.