Бившият министър – председател Пламен Орешарски очевидно се е отказал да се занимава с политиката. Осъзнал провала си като управленец, той отхвърли предложението да бъде в листите на столетницата за вота на 5 октомври и предпочете да се завърне в УНСС като доцент в катедра „Финанси“ към Финансово – счетоводния факултет.

И сякаш, за да покаже, че направеният от него избор е окончателен - да се върне в попрището на науката, бившия премиер написа кратко обръщение в профила си във Фейсбук“ в първия учебен ден:

„Първият учебен ден е свързан винаги с особено чувство - да прекрачиш прага на училището, на класната стая, в която в годините получаваш знания и отваряш своите прозорци към света чрез книгите. 15 септември ни напомня за знанието и духовността , за любимата учителка и съучениците, с които сме преминали през различни изпитания през годините.

Това е денят, в който за пореден път трябва да си спомним, че именно образованието, бъдещето на нашите деца и на страната ни е важно да са наши приоритети без значение на политически пристрастия и партийна принадлежност.

Затова и образованието и кариерното развитие на учителите бяха един от основните приоритети на ръководеното от мен правителство. Горд съм, че успяхме да извоюваме за новия програмен 7-годишен период средства от ЕС за развитие на образованието и науката и да защитим пред Брюксел нова оперативна програма за Наука и образование за интелигентен растеж.

Защото държавата е длъжник на образователната ни система и усилията трябва да бъдат насочени към повишаване качеството на българското образование, защото инвестициите в образованието са с най-голяма възвращаемост, а добре образованият и квалифициран човек не се притеснява за работното си място. Същевременно е необходимо повече прагматизиране на обучението така, че нашите деца да са по-подготвени за своята професионална реализация.

Когато бях ученик, децата бяха доста повече. Но съм горд, че на днешния 15 септември е по-голям броят на първокласниците, които за първи път ще чуят училищния звънец и ще отворят буквара. Това са деца, родени в предишния ми мандат като финансов министър и това показва, че хората са усещали предвидимост, спокойствие за бъдещето си.

Именно от това има нужда днес обществото и страната ни. В деня, в който са родени такива майстори на словото като Николай Хайтов и Стефан Продев, искам да пожелая на всички ученици да се стремят към знание, защото така ще са по-силни и свободни и подготвени за житейските предизвикателства, на учителите и преподавателите - да се гордеят с работата си, защото това не е просто професия, а призвание, а на родителите – с постигнатото от децата им.

Защото без четмо и писмо какво сме?! Именно образованието е ключов фактор за напредък. Затова се радвам, че в мандата си като финансов министър отпуснахме средства за училището в Садово, а като премиер имах честта преди година да го открия.

Честит първи учебен ден и на УНСС - университетът, част от който се гордея да бъда. Гордея се с преподавателите и студентите, които има този университет и с амбицията им да бъдат винаги лидери в икономическото образование. НА ДОБЪР ЧАС!“

Разнопосочните послания на Орешарски, които на места дори звучат арогантно, изтъквайки колко много е направил за родното образование и младите хора в България, навеждат на мисълта, че бившият премиер не изпитва особени угризения за проваленото си управление. Демонстрирайки на думи съпричастност към проблемите на българското училище и подрастващите, Орешарски трудно може обаче да ни накара да бъдем късопаметни за това, че именно по време на неговото управление безработицата сред младите хора достигна над 20 %, а много надеждни специалисти предпочетоха вместо реализация в България, да търсят късмета си в странство. Да си затваряме очите за това, че все повече млади семейства се притесняват да имат деца, или предпочитат да останат само с по едно, заради невъзможността да им осигурят нормален живот и надеждно бъдеще. Да се правим на глухи за тревогите на 80% от българите, повечето от които живеят на прага на бедността; за боксуващата реформа в здравеопазването и образованието, за несъстоялата се пенсионна реформа и т.н. и т.н. Затова и умилителните въздишки на Орешарски, че без “четмо и писмо” не сме нищо, а без образование - няма напредък, изглеждат фалшиви, кухи и лицемерни, независимо от “добрите намерения”, които може би има доцентът от УНСС.