​Памет за жертвите и позор за палачите на комунистическия терор

Евгений Михайлов

Днес е 1 февруари. Днес е денят на почит към жертвите на комунистическия режим. На този ден преди 71 години е избит голяма част от елитът на България - министри, народни представители, лекари, военни. Избити и погребани в незнаен гроб са част от десетките хиляди жертви на управлението на БКП (Българската комунистическа партия).

71 години по-късно убийците още не са наказани. 71 години по-късно убийците дори още не са се разкаяли. Но 71 години по-късно паметта още е жива.

През 2000 година Народното събрание на България прие закон, с който комунистическия режим бе обявен за престъпен. През 2015 година Народното събрание гласува да отпадне давността за престъпленията извършени в годините на управление на БКП.

Днес, през 2016 година Главния прокурор иска отмяната на текстовете за отпадане на престъпленията на БКП.

Днес, наследниците на БКП - БСП внасят предложение, този период от българската история да не се изучава в българските училища и университети.

Днес, можем да имаме нов министър на образованието. Но не знам дали Меглена Кунева (Пръмова) ще разреши да се изучават престъпленията на партията, чийто виден функционер е бил свекърът й Иван Пръмов.

Днес, в България продължават да се издигат паметници на дейци на БКП и на окупационната Червена армия.

Днес ,през 2016, Ирина Бокова - дъщерята на дългогодишния главен редактор на официалния орган на БКП, вестник "Работническо дело" Георги Боков, иска подкрепа от българското правителство и българското общество за издигане на кандидатурата й за председател на ООН.

Днес, Ирина Бокова, по чието предложение записките на Че Гевара са признати за част от културното наследство от ЮНЕСКО, не си и помисля да предложи творчеството на убития от комунистите български писател Георги Марков, също да стане част от световното културно наследство.

Днес, а и по време на досегашните си два мандата като председател на ЮНЕСКО, Ирина Бокова би могла да предложи творчеството на талантливия карикатурист, журналист и издател Райко Алексиев да стане част от културната история на света. Така, поне би могла да направи малък жест на разкаяние, заради това, че нейния баща е бил част от палачите на зверски убития след 9 септември 1944 издател на вестник "Щурец" Райко Алексиев.

Но... днес е 1 февруари, а не 1 април! Едни имат памет, а други нямат срам.

Бог да прости мъртвите! И ... да бъде милостив към живите!