​Петър Стоянов: Робството е състояние на духа, което още ни владее

Това че Първанов стана президент не беше лошо за България. Ако аз бях избран за втори път – щях да работя за членството на България в НАТО. А през това време Първанов щеше да води активна антинатовска политика под прозорците ми. Затова съм удовлетворен, че не аз, а той подписа договора за членството ни Алианса, защото нямаше кой да протестира срещу това. А това беше много важно – макар, че исках аз да го подпиша, стана добре, че го подписа Първанов. Това разказа в ефира на БНТ Петър Стоянов, президент на България 1996 – 2001 година.

Той коментира и горещата теза за „съжителството“ и „робството“, което стана повод за две оставки в образователното министерство.

Аз не мисля, че проблемът с робството е политически или исторически. Нашите възрожденци са живели вече във време, когато е нямало робство. Но те са говорили за робството като състояние на духа. Когато Вазов казва – „този низък роб“, той не мисли за него в буквалния смисъл, а като състояние на духа…“Робските пранги“, за които говори Захари Стоянов имат същия контекст. Затова, когато говорим за робство трябва да имаме предвид състоянието на духа, който и сега ни владее. Бих казал, с риск много хора да не са съгласни с мен, че и сега продължаваме да се държим така, сякаш не сме си доробували. Това е нещото върху което трябва да помислим. Проблемът не е в това дали ще говорим за османско владичество или турско робство. Големият проблем е в тежката деморализация на обществото. Не може да продължава да ни преследва това чувство на обреченост. Нима нямаме кауза? Вярно е, че днес парадигмата е обърната. Хората се интересуват да имат правата и свободите и по-добър живот. Човешкото щастие се измерват вече с друго. България върви напред, но пенсионерите ще бъдат жертвите на нашия преход, защото те живеят много трудно. Но трудно се преодоляват рецидивите от посткомунистическия период. Какъв е другият избор за България, освен европейския? Ние сме толкова малки, че няма как да бъдем независима държава, която може да влияе на своите съседи. Неутралитетът не зависи от нашата държава, а той се определя от Великите сили. Ние просто трябва да изберем адекватния избор и това е европейския, категоричен бе Стоянов.

Що се отнася до нашите отношения с Русия, бившият президент предпочете да ги опише метафорично: Ако камък удари гърнето, тежко за гърнето, но и ако гърнето удари камъка – пак тежко за гърнето.