Шефката на правителствената пресслужба Севделина Арнаудова публикува есе на ливанския поет Джубран Халил Джубран във фейсбук профила си преди малко:

ГОРКО НА НАРОД, КОЙТО...

Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса. Горко на народ, който приветства побойника, като герой и смята блестящия завоевател за щедър. Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува. Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника. Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието. Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари. Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката. Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.“

Джубра̀н е ливански поет, писател, философ и художник. Роден е в семейство на християнии-маронити, но самият той е повлиян от Исляма и по-специално от мистичното течение на суфизма. През 1895 г. емигрира в Бостън заедно със семейството си, през 1912 г. се преселва в Ню Йорк Сити. В творчеството си комбинира елементи на източния и западния мистицизъм и става известен с афористичните си поетически творби като „Пророкът“ (1923) и „Исус, син човешки“ (1928). Писал е както на английски, така и на арабски език.