Д-р Любомир Канов

Един наистина достоен мъж, Плевнелиев, заяви нещо очевидно. След като зае поста на Министър, и то много успешен, на едно от най-компрометираните с кражби и злоупотреби министерства, само от чувство за дълг към страната си, загърбвайки успешният си, честно изграден бизнес и то вероятно срещу съпротивата на семейството си, той прие да се кандидатира за Президент издигнат от ГЕРБ. Беше избран от дясно мислещите хора в изборна битка срещу комуниста Калфин. Първоначално беше неуверен в церемониалните празнословия и пози изисквани от един държавен глава, но това беше преодоляно. На един работлив, рационален човек, без нарцистично личностово разстройство (вж. Антиподите Жорж Ганчев или Сидерчето) по принцип му е неловко да се явява публично и да говори в тържествено- административен стил от позицията си на Държавен Глава. Тези работи ги умееше Гоце. Това се долавяше от раята и от Петата колона като слабост и беше представяна в пресата на Прасетата като некомпетентност. Всъщност Плевнелиев показа огромна морална сила, ясна мисъл и твърдост на убежденията и характера, които са рядкост на Балканите. Той защити много последователно ценностите, в които вярваше като европеец и българин и твърдо следваше курса на България като част от ЕС и НАТО. За това 

заслужава само дълбоко уважение

Според мен, той никога не се е блазнел от перспективата да получава президентски почести и да живее в стратосферата на властта и извън нормалния живот, който беше изоставил в името на своя дълг към своята страна. Дай Боже всекиму да направи толкова, колкото него за успеха, престижа и достойнството на България. И според мене, беше пълна нелепост да се очаква от такъв човек да пожелае да остане във властта за втори мандат. Това не е случаят Гоце и Президентът Плевнелиев заслужава да бъде изпратен с почест и благодарност от поста му на Президент към предишният му живот, професия и към неговото семейство, претърпяло голяма загуба. Той беше Президент на Дълга, а повече от това никой не може да очаква.