Преди 92 години на днешния ден в Мъглиж, Казанлъшко, преждевременно избухва Септемврийското въстание. То е организирано от БКП в съюз с БЗНС под натиск от Коминтерна, като опит за сваляне на режима на Демократическия сговор, установен с Деветоюнския преврат. Реално режисьорите на бунтовете са в Москва, а Георги Димитров и Васил Коларов са изпълнителите на поръчките им в България. Във въстанието се включват също така леви земеделци и анархисти.

Септемврийско въстание като понятие е наложено от българската марксистка историография. Съвременната историография, като отчита организацията, мащабите и резултатите, характеризиращи септемврийските събития от 1923 г., ги окачествява като Септемврийски бунтове.

Първи започват въстанически действия комунистите в село Мъглиж. Към тях се присъединява и организацията на БКП от село Голямо Дряново. Въстаниците превземат двете села, но не са подкрепени от партийните организации от съседните населени места, които решават да чакат официалното обявяване на бунта. Няколко часа след началото на въстанието в Мъглиж, бунтовниците се оттеглят в планините. В другите части на Старазагорско въстанието се вдига на 19 срещу 20 септември, но е бързо смазано от правителствените части.

Митовете около тези бунтове и до днес продължават да се пробутват в учебниците по история. Въстанието се представя като антифашистка, без в България да е имало фашизъм, а БКП/БСП отказват да поемат отговорност за братоубийството, в което хвърлят държавата.