Абександър Йорданов

Руският посланик Анатолий Макаров и колегата Михаил Михов откриха поредният паметник на съветски солдати у нас. Изтребените от комунистите български патриоти – политически, духовен, културен елит на нацията, както и горяните – тези първи будители на народната свяст след 1944 г., още чакат българският народ да ги почете. Всъщност, отдавна не чакат. Гледат ни там, отгоре и не разбират – това ние българите ли сме или чужд народ живее на тази благословена земя. Осеяли сме родината си с паметници на чужди военни и се питаме защо живеем бедно. А как да живеем богато, когато и бяхме окупирани, и бяхме унизявани, и въпреки това 

пак се кланяме на окупаторите и насилниците

Няма спасение. Разбира се, Бог да прости двамата загинали съветски солдати в далечното видинско село Киреево. Парадоксът е, че селото носи името на капитан Киреев - руски офицер, но от царската армия, с произход от стар дворянски род. Друг представител на този род – също Киреев, бяга след установяването на съветската власт в България. Тези на които днес издигнаха паметник в Киреево са наградени с ордени за заслугите им "За Родину! За Сталину!" За същия сатрап Сталин, другар на Ленин, унищожавали заедно и поотделно, дворянска Русия, унищожавали руската култура и налагали най-варварският режим на света – съветският. Наричам го най-варварският, защото е избивал собственият народ на Русия. Обикновено варварите избиват други народи. Но съветският варваризъм е с класа над другите варваризми. Но стига. Този паметник е първият сигнал, че промяната в България вече започна. Затова – реформатори ли са, десни ли са, гербери и десебари ли са, да си опичат акъла на кого се канят да предадат властта.