Посмъртни ордени "Стара планина"- първа степен, за видните български политици Никола Петков и Петър Дертлиев предложи правителството в оставка на президента. Решението бе взето на заседанието на кабинета в сряда, съобщиха от пресцентъра на МС.

Мотивът за удостояването на Никола Петков с най-високото държавно отличие е изключителната му гражданска позиция и извънредно големите му заслуги в борбата срещу налагането на комунистическия тоталитарен режим.

Отличаването на Дертлиев е за изключително големите му заслуги в борбата за демокрация, свобода и социална справедливост, както и за установяване на гражданско общество в България, посочват от правителствената пресслужба.

Никола Петков е един от най-видните български политици на ХХ век. Започва кариерата си като дипломат. Избран е за народен представител в ХХІV Обикновено народно събрание (1938-39 г.). Противопоставя се на едноличния режим и се обявява за възстановяване на Търновската конституция, поради което изборът му за народен представител е касиран. Обявява се също против всяко сътрудничество с Хитлер и дни преди присъединяването на България към Тристранния пакт през февруари 1941 г. е интерниран в лагера "Гонда вода”.

След 9 септември 1944 г. е част от първото правителство на Отечествения фронт като министър без портфейл. В знак на несъгласие с провежданата политика от "народната власт” напуска кабинета и оглавява опозицията. Избран е за народен представител в VІ Велико народно събрание (1946-49), но през юни 1947 г. депутатският му имунитет е снет, арестуван е в сградата на парламента, срещу него се провежда скалъпен процес и на 16 август е осъден на смърт. Присъдата е изпълнена на 23 септември 1947 г.

Д-р Дертлиев (1916-2000) завършва медицина в София през 1941 г. и през 1945 г. е назначен за асистент в катедра „Анатомия” на Медицинския факултет. В периода 1963-1984 г. е завеждащ флуорографско отделение в Института по туберкулоза към Медицинска академия.

Избран е за депутат на изборите за VІ Велико народно събрание (1946-1949 г.) от листата на Обединената опозиция, в която участва Българската работническа социалдемократическа партия. През ноември 1989 г., заедно със съмишленици, възстановява публичната дейност на БРСДП. През 1990 г., когато тя възвръща традиционното си име – Българска социалдемократическа партия, става неин председател и я ръководи до кончината си.

Виждането му за принципа на изграждане на нашето общество – „Свободен труд за свободни хора в свободна страна”, става ръководен принцип на партията на традиционните социалдемократи в България.

Д-р Дертлиев е един от основателите на СДС през декември 1989 г. и последователен борец за демокрация. През юни 1990 г. е избран за депутат в VІІ ВНС, а месец по-късно е издигнат за кандидат за президент. През 1991 г. е един от радетелите за приемането на сегашната Конституция. Цялостната му професионална и обществена дейност представлява значим принос за развитието на демокрацията, свободата и социалната справедливост, както и за установяване на гражданското общество в България.