Защо погребахме само един цар? Или просто правим предизборна кампания

Проф. Милко Палангурски

Никога не влизам в обяснителен режим в социалните медии. Но един въпрос от уважаван от мене човек, ме накара да напиша тия редове. Въпросът бе, с кого да сравнят ДНК-то на цар Самуил, за която настоявах по Нова тв и смятах, че не трябваше да се бърза с погребението. Но преди това ще напомня едно правило в археологията, в което ме учеха преди 40 години. Сега не знам дали го учат, но за мен е валидно. От един обект се остава една трета за проучване в бъдещо време, за да се изследва с новите методи след време. И методите се промениха. 

Половин век по-късно има достъпен генетичен анализ. Целият анализ и разказ за находките на острова винаги е говорил минимум за двама владетели: цар Самуил и син му Гаврил Радомир. Логично заключение при намерения костен материал, артефактите и тогавашното ниво на анализ и технологии – тук има единодушие. И аз съм участвал в процесите по награждаване на откривателя с академични награди. Но какво пречеше да се направи най-простото нещо – анализ не на някакви наследници, които я ги има, я ги няма, а между погребаните. 

Ако няма съвпадение – цар Самуил си е наличен

 Каквото и да е съвпадение обаче увеличава убедеността ни още повече, че това е той. И още нещо – ако това е съвпадение с другия мъж на зряла възраст – до голяма степен е сигурно, че това е Гаврил Радомир. Е кажете ми, той не е ли цар на България? 

Ковчезите не трябваше ли да са два?

 И като не проверихме един елементарен вече за научно решение въпрос, няма ли да се питаме, ама защо погребахме само един цар? Ами затова отговорът ми е един – правим предизборна кампания. Науката е за глупаците, а политиката е за Негово превъзходителство!!!