На 3 ноември 1988 г. в 65-та аудитория на Софийския университет е учреден Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, който заедно с Обществения комитет за екологична защита на Русе е сред първите дисидентски организации в социалистическа България.

Инициатор на проекта е Желю Желев, който намира подкрепа в противници на тоталитарната система като Искра Панова, Евгения Иванова, Антонина Желязкова, Георги Мишев, Марко Ганчев, Радой Ралин, Петко Симеонов, Невена Стефанова, Блага Димитрова, Мария Бойкикева, професор Николай Василев, академик Кирил Василев, кинорежисьорът Дучо Мундров, изявеният български физикохимик Алексей Шелудко.

Учредителите са общо 80 души, като на самото учредяване се присъединяват още 40. От тях 39 души са членове на БКП: 11 са активни борци против фашизма (Чавдар Кюранов, Брайко Кофарджиев, Христо Радевски, Борис Спасов и др.), 4 са изключени от БКП, 10 са с партийни наказания, 36 са безпартийни. Това недвусмислено свидетелства, че първите публични недоволства от тоталитарния режим на Т. Живков и куража да бъдат изказани идват от редовете на БКП. Иван Костов и други бъдещи титани на демокрацията все още не могат да повярват, че комунизмът си отива, и затова се спотайват.

През септември 1988 г. Желев подготвя Програмната декларация. През октомври тя е обсъдена, като за секретари на Клуба първи са избрани Евгения Иванова и Росица Антонова. Определено е, че председателите ще се избират на ротационен принцип, по азбучен ред, за по два месеца.

На 3 ноември е приета Учредителната (програмната) декларация, избран е Управителен съвет (УС), полагат се принципите на функциониране на Клуба. Учредителната декларация е изпратена до ЦК на БКП, творческите съюзи и средствата за масова информация. Първият председател на ротационен принцип на Клуба Мария Бойкикева.

Основната дейност на Клуба се състои в приемането и разгласяването на декларации и становища по общополитически въпроси, в които рязко се критикува властта на Тодор Живков. Клубът, заедно с другите неформали, застава в защита на правата на българските мюсюлмани и се обявява против така наречения Възродителен процес. Членовете на Клуба проявяват голяма активност по западните радиостанции, като особен отзвук имат есетата на Блага Димитрова и Марко Ганчев.

Председател Мария Бойкикева (ноември-декември 1988 г.)

Дни след учредяването на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството започва откритото следене на Бойкикева. ЦК на БКП обсъжда Клуба и се опитва да окаже натиск на членовете му чрез използване на различни способи.

На 16 декември при заседание на УС в жилището на Евгения Иванова и Георги Величков са арестувани Мария Бойкикева, Невена Стефанова, Евгения Иванова, Желю Желев, Борис Спасов, Деян Кюранов и Лъчезар Кунчев. Извършен е обиск и са конфискувани материали на Клуба. Осъществяват се редица репресивни мерки срещу членовете.

Председател Николай Василев (януари-май 1989 г.)

На 19 януари Франсоа Митеран дава закуска във Френското посолство в София на 12 български дисиденти, част от които са членове на клуба: Блага Димитрова, Желю Желев, Николай Василев, Радой Ралин, Копринка Червенкова, Алексей Шелудко, Стефан Продев.

На 17 март на заседание на Политбюро на ЦК на БКП Живков засяга въпроса за отношението към Клуба като опозиция. В партийните организации в цялата страна започва кампания против членовете на Клуба, за които се пускат умишлено лъжи.

На заседание на Политбюрото Тодор Живков обяснява как на предстоящи митинги и събрания той публично ще обяви членовете на Клуба за предатели и демагози.

На 5 май е подготвено обръщение до сесията на Народното събрание, в което се настоява за окончателен отказ от тоталитаризма и отстояване принципите на либералната демокрация. Поради тази причина Държавна сигурност извършва най-мащабната си акция срещу членове на Клуба, мнозина са арестувани.

В София и в други градове на 31 май, 1 и 2 юни властта организира казионни митинги против дейността на Клуба под лозунга "Съд за родоотстъпниците и предателите". Членовете на Клуба и техните семейства изпадат в изолация.

Председател Георги Величков (юни-юли 1989 г.)

През юни люлката на дисидентството - Институтът по култура - е закрит с решение на Министерски съвет и всички са уволнени. Създава се нов институт, в който започва преназначаване, но членовете на Клуба Желю Желев, Иван Джаджев и Евгения Иванова отпадат. Властта започва пропагандна кампания против Клуба.

Председател Иван Джаджев (август-средата на ноември 1989 г.)

През август Управителният съвет на Клуба се разединява около идеята за дискусионен клуб (Искра Панова, Чавдар Кюранов, Николай Василев) или политическа организация (Желю Желев, Петко Симеонов).

На 2 ноември в кино "Петър Берон" се провежда първото публично събрание на Клуба на тема "Екология и демокрация". На него е приета "Харта’89" за опазване на българското природно наследство. Това събрание има голям ефект. В следващите дни са подадени десетки молби за членство в Клуба.

На 10 ноември на пленум на ЦК на БКП Тодор Живков е свален от поста си ръководител на държавата.

На 17 ноември неформалите, уверили се, че Тодор Живков вече няма да се върне на власт, се обединяват и създават СДС.

Председател Желю Желев (средата на ноември-средата на декември 1989 г.)

На 7 декември Управителният съвет решава Клубът да стане съучредител на СДС. Избрани са представители на Клуба в Координационния съвет на СДС: Чавдар Кюранов, който води противниците на СДС, и Петко Симеонов, който подкрепя СДС.

Председател Петко Симеонов (от средата на декември 1989 г.)

През януари се активизират членовете на Клуба, които остават в БКП и са против членството на Клуба в СДС. Те организират друга фракция - Алтернативно социалистическо обединение, от което по-късно възниква Алтернативна социалистическа партия, а после Алтернативна социаллиберална партия.

На 20 януари е основана Федерацията на клубовете за гласност и демокрация (ФКГД).

На 17 февруари е проведено последното заседание на Управителния съвет на Клуба. Противоречията относно организационното и политическо състояние на Клуба се изострят: дискусионен клуб или политическа организация, да останат в СДС или да го напуснат и др. След създаването на Федерацията, Управителният съвет става безсилен и безпредметен по отношение на въпросите за оставането в СДС и поведението на представителите на клубовете на Кръглата маса. Дни след заседанието Клубът се разединява.

Започва трудна и болезнена еволюция в дейността на Федерацията на клубовете за демокрация. Тя достига своя логичен завършек в Казанлък на 3 ноември 1991 г., точно 3 г. след учредяване на Клуба. Тогава на заседание Федеративният съвет решава Федерацията на клубовете за демокрация да стане либерална партия. Приет е Устав, ръководни органи и промяна на наименованието в „Партия либерали”. Решението става юридически факт чак на 26 март 1992 година.