- Специалните служби и прокуратурата носят отговорност, че не разкриха кои са банковите терористи над КТБ и ПИБ

- В банката на Цветан Василев вероятно има сметки на интересни „VIP личности“, които или са теглили кредити, които не им се връщат, или пък са доверили спестявания, от които са мечтаели да рентиерстват

- Държавата е в относително добро финансово здраве, актуализация на бюджета може да се осъществи през октомври, но вземането на нови заеми не се препоръчва, казва пред Faktor.bg икономистът

Интервю на Мая Георгиева

- Проф. Дуранкев, правителството на Орешарски остави проблема КТБ като задействана с часовников механизъм бомба, има ли опасност тя на наистина да се взриви, какви ще бъдат последствията за финансовата система и обществото?

Правителството на Орешарски има много грехове, но не е греховно за всички действия или бездействия у нас, по света и в Космоса. В случая с „бомбата с часовников механизъм“, в каквато се превърна КТБ, отговорност носят: (1) специалните служби и прокуратурата, които не разкриха кои са банковите терористи над КТБ и ПИБ, а бяха длъжни; (2) БНБ, която наля допълнително масло в огъня с неадекватната си реакция и още по-неадекватните си изявления, а трябваше да реагират много по-точно и фокусирано; (3) президентската „седянка“, на която бяха обсъждани абсурдни идеи от „отговорни лица“, включително и за безумието „банкова ваканция“. Правителството в случая, по законите у нас и в ЕС, не беше длъжно само да гаси пожара. И правилно, че не го направи, че не зароби с нови дългове обикновените данъкоплатци.

Що се отнася до последиците, то те са с неясен край. Историята с КТБ още тъне в мъгла, не е ясен отговорът на въпроса „Кой?“, кой пожела активите й на тънки цени? При положение, че за един повреден асансьор няма да намерят виновни организации (поне засега), още по-малко може да се очаква от следствие и прокуратура да открият такива за голяма банка в „цветущо състояние“.

Горещият картоф КТБ ще попадне в проблемите за решаване на следващия парламент, на следващия състав на БНБ и на следващото правителство. Пасовете между тях ще бъдат продължителни и съпроводени с тежки обвинения. Ситуацията се усложнява от факта, че вътре (вероятно) има сметки на интересни „VIP личности“, които или са теглили кредити, които не им се връщат, или пък са доверили спестявания, от които са мечтаели да рентиерстват.

- Възможно ли е все още спасяването на банката, фонд от Виена проявява интерес?

- Когато се чуе за „австрийски“ или „гръцки“ инвеститор, обикновено трябва да се мисли за българи и (или) руснаци! Мистичният „спасител от Виена“, трябва да е наясно че не е ясно какво е състоянието на КТБ, че не е ясна ефективността и рентабилността на покупката на такъв горещ картоф, че не е ясно какво ще направят вложителите в КТБ, когато тя отвори.

Вероятният „спасител от Виена“ може да е попрекалил през лятото с бирите, поне така изглежда отдалече.

И хайде да говорим сериозно – откъде е сигурно че КТБ е за спасяване? Още не знаем финалната диагноза.

- Може ли дупката в КТБ да пробие и финансовата стабилност на държавата, трябва ли да се отворят кредитните досиета в нея, но и да се види кой е държал там огромни пари на тлъсти лихви?

- Разграничете стабилност на една частна банка от финансова стабилност на държавата. Към момента, 25-и август 2014 г., ситуацията в частната банка е неясна (но може и да е с положителна сметка), а ситуацията в държавата – много по-добра от миналогодишната и с добро финансово здраве, независимо че (както винаги) през октомври ще има предложение за актуализация на бюджета. Независимо че високопоставени лаици лъжат че „финансовото състояние на страната е изключително тежко“. Лъжат за банката, послъгват и за държавата! А това им е работата, все пак идват избори с неясен край за задкулисието.

Що се отнася до желанията за „надничане под чаршафа“ и щенията за „отваряне“ на кредитните досиета и едрите депозитни сметки в КТБ, това е вопъл на отбрани елементи на „гражданското общество“ (2-3 % от народа) за „доразчистване на сметките“. Е, и да се обявят едрите спестители и едрите кредитополучатели, какво ще се случи? А в другите банки? А в пенсионните фондове, в здравните фондове?

Мръсотията на прехода е толкова обилна, че където и да се бръкне, вони.

- Преди дни премиерът Близнашки заяви, че служебния кабинет не може да се намеси за спасяването на банката, няма ли да е фатално изчакването до нов парламент и редовно правителство?

- Премиерът констатира нещо, което е вярно. задачата на служебния кабинет е да организира честни избори, доколкото това е възможно (а е почти невъзможно – едрите пари са подготвени за комисиите, вероятно!). Не трябва да се очаква именно „временното“ правителство да пипа там, където му е работа и не трябва да пипа. то няма обществена легитимност и подкрепа.

Нека първо БНБ да си каже „тежката“ дума.

- Има ли сред българските банки и други „гнили ябълки”, каква опасност крият те за Валутния борд?

- КТБ бе сочена от влиятелните институции като „златната ябълка“. Още не се знае каква е тя –златна или не.

Банките не са независими от въздействието на един фактор върху една от тях. Имам предвид, че общественото мнение вече е доста разклатено както за „стабилността на банките (даже да са свръхстабилни!), така и за способността на БНБ да преценява правилно финансовото им здраве (въпреки че го прави системно!), а също и за потентността за превенция на специалните органи и прокуратурата при кризисни ситуации като тази с КТБ.

„Гнилите ябълки“ обаче гният отвътре, а не отвън. За „загниването“ на банковата система повлияха решения като „свободното плаване“ на лихвения процент по кредитите, необосновано високите заплати и бонуси на банкерите, а ако щете – и неверието, че при една нестабилна реална икономика може да има стабилни банки, при това – всички до една.

Не съм убеден, че загниването на банковата система не е в сериозна фаза. Но съм категоричен, че Валутният борд е автономен по отношение на банките у нас, обезпечението му е много високо. Въпреки че някои едри играчи си мислят, че ако бордът падне, ще си „изперат“ кредитите.

- Непрекъснато ни внушават, че бордът е здрав и стабилен, но това означава ли и стабилни банки, какъв е рискът от това разминаване?

- Валутният борд не е гарант на българските банки. Не търсете корелации.

Всяка банка не е по-различна от една обикновена частна фирма. Никога никъде по света частните фирми не са имунизирани срещу банкрут. Това се отнася и за банките.

И понеже все пак в тях и чрез тях милиони фирми и милиони граждани оперират с личните си спестявания, България като членка на ЕС, (би трябвало да) упражнява известен бланков надзор и да закриля средните и дребните вложители до 100 000 евро. Нещо, което не прави обаче по линия на инвестиционни, пенсионни, здравни и други фондове. Всеки си носи рисковете.

- Притеснително ли е, че БНБ започва да печата пари, обявена е вече поръчка? От началото на годината само за шест и половина месеца нарастването на паричната маса в обръщение според сайта на БНБ е увеличена с почти 1.1 млрд.

- Трудно е да се прецени какъв процент от нарастването на паричната маса в обръщение се дължи на банковата криза. Но вероятно има и пряко, и косвено влияние. Нищо страшно, но в дългосрочен аспект трябва да се изчисти и този проблем.

- Икономисти предупреждават за засилващи се дефлационни процеси в страната, какви са рисковете, ако тенденцията продължи и през следващите месеци?

- В стабилни страни цените на стоките имат тенденция на падане, благодарение на иновациите и повишаването на производителността на труда, така както камъните (благодарение на гравитацията) също имат тенденция също на падане.

Априори се твърди, че „умерена“ инфлация би действало оздравително. Питайте обаче всеки гражданин, който получава всеки месец една и съща заплата, какво предпочита – цените на стоките, които пазарува, да растат или да спадат?

Там, където е налице иновативен бизнес, цените системно спадат. Няма лошо.

- Много бяха споровете дали е необходима актуализация на бюджета и взимане на нови заеми за да диша по-спокойно служебният кабинет , а и следващият редовен, каква е вашата позиция?

- Служебният кабинет не е принцесата, която ще спи върху граховото зърно (от известната приказка). Не е нещо „специално и изключително“, за да се вземат заеми за неговото „пълно“ спокойствие. Освен това, от него се очаква, благодарение на „правилния човек в правилния момент на правилното място“ рязко да си увеличи приходите от митниците.

Ако няма някакви катастрофични причини, всеки бюджет се актуализира по пряк начин (от парламента) или по косвен начин (чрез промяна на структурата на приходите и разходите в наличния портфейл) почти едновременно с внасянето на бюджета за следващата година. Това не е драма, а обичайна бюджетна логика.

Продължавам да твърдя, че държавата е в относително добро финансово здраве, че актуализация на бюджета може да се осъществи през октомври и че от следващата година вземането на нови заеми не трябва да се препоръчва.

.