Една „побеляла“, но емблематична за прехода песничка на Трио „Спешен случай“ и композитора Кирил Ампов даде старт на поредната серия от „Минало (не)свършено„ по телевизия BIT. В нея се пее за „Девет милиона мишлета“, а авторът й се обръща към гражданите чрез камерата на Евгений Михайлов, дни преди парламентарните избори през 1991 г.:

„Борбата между синьо и червено за мен е на заден план, трябва веднъж завинаги на тези избори да скъсаме с всичко, което ни свърза с последните 45 години, а то е не само червено, но и онова, което всеки носи в душата си като огромна тежест“, казва тогава музикантът. И добавя – наивно от далечината на времето – че се надява българите много скоро да забравят песента за мишлетата и котараците след изборите.

26 години по-късно текстът на тази песен е актуален и днес и още дълго време ще бъде, просто мишлетата са много по-малко, коментира един от гостите в предаването – Красимир Райдовски, съветник на премиера Жан Виденов и полковник от запаса от Първо главно управление на Държавна сигурност. Той отбеляза, че в думите на Ампов проличава силният наивитет на човек, който няма представа с какво се сблъсква. Според него наивници са били хората и със синиq и с червени чадъри. Дори той самият не е знаел какво ни готвят, но е предугаждал, познавайки някои от

така наречените кукловоди

Наивитетът беше всеобщ у всички излезли на митинг в дъжда тогава, но го има и днес – у всички нас, които продължаваме да мислим, че миналото е свършено, репликира го водещият Евгений Михайлов.

Другият гост в студиото – Георги Боздуганов, бивш съветник по националната сигурност в кабинета на премиера Филип Димитров, определи песента като емблематично и вярно за времето пророчество, което не свършва. Преходът показа как се убиват мечтите на младите хора, как 2 млн. българи избягаха от България и този процес продължава и днес, без да виждаме края, добави той.

Тогава не знаехме КОЙ и КАК, знаехме, или усещахме, ЗАЩО и каква е целта, отбеляза събеседникът му Райдовски. А целта според него е била ясна – разпределянето на парите и превръщането на политическата власт на част от елита сред управляващите в БКП в икономическа. Бихме могли да говорим и за номенклатура на БКП, но тя по-късно във времето доказа, че е 

безцветна, прозрачна 

и придобива същия цвят на който и фон да я поставиш, коментира той.

Водещият показа и архивни кадри от дискусиите в парламента през 1991 г. за отварянето на архивите на Държавна сигурност. „Тогава бе предприет много коварен ход – отвориха се и се показаха само част от архивите, на тези хора от парламентарната група на СДС, които са лежали в лагерите и под заплахата от смърт са били карани да подписват. Съставената тогава комисия изкара тези имена и започна на порции да „цака“ с досиетата, та до ден днешен“, заяви водещият Евгений Михайлов.

„Не трябваше да има чисти хора. Комунистическият режим достатъчно беше омърсен тези 45 години и трябваше да бъде показано, че новите хора също не могат да бъдат смятани за чисти и достойни да поведат България към едно красиво бъдеще с нови идеи“, добави на свой ред Боздуганов. Той отново подчерта премълчаването на зловещите условия, в които са били поставени тези хора в лагерите и затворите, за да подписват каквото им дадат в името на оцеляването си.

„Не всички от тези хора са били принуждавани. Не малка част са поемали този ангажимент съвсем доброволно или по собствена инициатива“, не се съгласи Райдовски. Най-гнусното е, че тъкмо най-изстрадалите хора изчезнаха от политическото пространство след 1990 г., добави той, като припомни и думи на един от американските посланици у нас, че в България дисидентство не е имало.

Кукловодите действително показваха на малки порции онази истина, която им беше угодна, призна обаче бившият разузнавач. Според него най-добрата идея тогава е била всичко това да бъде унищожено, за да не могат да бъдат омърсявани имената на хора, които „са давали много от себе си през онези години“. Той обаче се съгласи, че това е сигурен начин 

„да се прикрият и мръсниците“

Мислите ли, че всичко е показано до ден днешен, попита Райдовски реторично. По думите му много хора, чието агентурно минало едва сега бе извадено на светло по силата на новия закон, са били съзнателно прикривани от предишните. Защо не излезе името на Тома Томов, например, още тогава, даде конкретен пример той.

Според тезата на Райдовски началото на „промяната“ през 1989 г. в България е било положено с указ 56 на покойния премиер Андрей Луканов, а хората от неговото обкръжение са разработвали концепцията за сриването на държавата, в тясно сътрудничество с Иван Костов.

„Много говорят за куфарчета с пари, а някои получаваха пари в брой, но не такива огромни количества. Най-голямата мръсотия, оставена от Луканов, бе възможността, която даде на хора от своето обкръжение да направят първоначалния си капитал за сметка на държавата. Това беше истинското престъпление“, категоричен бе бившият разузнавач. По-късно Райдовски разказа и редица истории за задкулисни срещи още от началото на прехода насам.

Според Боздуганов периодът на перестройката, когато България вече е нямало как да се управлява като съветска провинция, е бил не новия смисъл на капитала, а важният въпрос е бил кой трябва да разполага с него. Според него това ново разпределение на капитала е било подготвено за комунистическата номеклатура и нейното превръщане в икономическа, впоследствие отново в политическа.

Райдовски и Боздуганов обсъдиха и процеса на масовата приватизация, нейните играчи и ролята на различните правителства, срива на банковата система, както и любопитен списък с имена на дарители на фондация „Бъдеще за България“, сред които са водещи държавни и частни компании. Споменато беше името и на днешния кандидат за президент Николай Банев, който също е сред богопомазаните, получил без пари десетки предприятия, повечето, от които днес са фалирали.

Красимир Райдовски акцентира на няколко пъти и върху името на социолога Андрей Райчев. Той свидетелства, че Райчев, за когото „преходът бил свършил отдавна“, е бил сред

богопомазаните от комунистическия елит 

и е станал един от най-крупните приватизатори и планирани милионери. Участвал е в масовата приватизация, но процесите на превръщането на тези хора в милионери е започнал още през 1990 г., когато заедно с Андрей Луканов, седейки пред камината в дома на съпругата му Везения Недялкова, са обсъждали основни моменти от политическото и икономическото бъдеще на България. Такива хора са в основата на концепцията за сриването на България. Неслучайно по-късно Райчев провежда тайни срещи и с бъдещия премиер Иван Костов, и договарят по внушения на Луканов как ще се конструира бъдещата власт. Според Райдовски връзките на Костов с Луканов са доста по-стари. Още в първите месеци на демокрацията бъдещият син премиер се оплакал на Карлович, че в „Работническо дело“ не искат да го публикуват, а Луканов го успокоил, че тръгва нов вестник „Демокрация“ и там ще може да пише спокойно.

Бяха споменати и имената на фирми и фондации, като „Бъдеще за България“, натрупали милиона зад гърба на обществото. Райдовски не пожали и бившия шеф на разузнаването, а сега член на изпълнителното бюро на БСП - Бригадир Аспарухов, като един от организаторите заверата за свалянето на правителството Филип Димитров през есента на 1992 г. Даже разказа анекдот с Аспарухов – проследил една вечер един гражданин, който пуснал писмо в пощенската кутия на американската легация в София, а на другия ден веднага докладвал на началниците си от ДС. Те обаче го успокоили – „знаем го, той е луд".

Акцент в предаването бе и музиката, белязала промените на прехода, която присъстващите противопоставиха на настъплението на чалга музиката и чалга културата. Те откроиха пропастта между кадрите от синия митинг преди изборите през 1991 г. на Орлов мост с концерта на Слави Трифонов, който затвори това емблематично за всеки граждански протест място в събота. Събитието те сравниха с протестите от февруари 2013 г. и целувката между БСП и ДПС от 2014 г., „обслужващи интересите на върхушката“.

В нашия случай става дума за минало незапомнено. И се прави всичко възможно да бъдат заличавани причините за това, което става в България, заключи Красимир Райдовски.

Интересният дебат между двамата събеседници освети много скривани досега факти и истини, ще продължи и в следващото предаване на 19 ноември.

Вижте ТУК цялото предаване.