С разтърсващ разказ кинорежисьорът Евгений Михайлов ни върна на 5 март 1990 г. В днешното предаване „Минало (не)свършено“ (вижте ТУК предаването, б.р.) излъчено по телевизия BIT, Михайлов показа автентични кадри от преди 26 години. Те илюстрират по неподражаем начин доверието на българските мюсюлмани и турци в началото на прехода и измамата на една самозвана партия - ДПС и лидера й Доган, които се самообявиха, че ще бъдат техните защитници.

На 5 март 1990 г. пред сградата на Народното събрание се събират няколко хиляди етнически турци и мюсюлмани със сменени насилствено от комунистическия режим имена. Те чакат да чуят новината, че ще могат да върнат арабските си имена, сменени по време на Възродителния процес.

Сред сниманите е и малко момче от Бенковски, чийто баща е в затвора от четири години, защото не искал да сменя името си. То носи плакат „Освободете татко“ и казва, че баща му не е извършил никакво престъпление. Малкият борец се казва Росен, споменава само българското си име, страхувайки се все още да назове майчиното си.

Камерата на режисьора показва как докато хората чакат пред парламента да им върнат имената, зад тях властта е строила водоноски и снегорини за разпръскване на демонстрантите, ако стане напечено. И още – българи, които им носят на протестиращите чай и храна, в знак на солидарност, че подкрепят протеста им.

На кадрите е запечатан и Андрей Луканов, който излиза пред хората около обяд и съобщава, че Законът за имената на българските граждани е приет единодушно на първо четене и изненади не се очакват. Репресираните обаче подхождат с неверие към към думите му. По-късно вечерта пред тях излиза да говори Меди Доганов (по това време).

„Уверявам ви, че вече няма да бъдем лъгани, мамени и вече няма да има страдание заради имената“, казва той, представяйки се за лидер на репресираната общност. Тогава вече Доган е създал проекта на ДС – ДПС. Заедно с други агенти на комунистическите служби е пуснат от затвора още в края на декември 1989 г., докато истинските борци за права и свободи, и автентични антикомунисти от турската общност остават принудително в затворите до края на лятото на 1990 година. Тогава първите уж демократични избори вече са минали, а ДПС е структурирана и действаща опозиция. Но никой не подозира, че е изтъкана от агенти на ДС, които действа под нейна заръка.

25 години по-късно продължава да има хора, които все още не са възстановили имената си, отбелязва водещият Евгений Михайлов и казва, че никога няма да забрави очите на хората, които тогава плачат от радост и надежда.

Авторът на предаването напомня, че днес Доган бе удостоен от последния шеф на политическата полиция на ДС - Димитър Иванов и други агенти и русофили с отличие на името на Стефан Стамболов, за принос към държавността.

Основателно авторът пита – дали днес Доган си спомня за мъката на малкия Росен и на хората, които искаха да си върнат имената преди 26 години.