Петър Бояджиев, Франция

Комунистическо възпитание – това е големият проблем, който провали българския Прехода. Ние, които сме расли по времето на комунизма, знаем какво значи това. То беше пропито даже във въздуха. Обливаше ни ежедневно и повсеместно. Да, някои от нас изпитваха отвращение, но човешкият ни инстинкт за самосъхранение казваше също своята дума. Дори и съпротивлявайки му се, то въздействаше върху нас. Комунистическата партия харчеше огромни средства, за да ни дави в океан от лъжи, внушения и за да ни промива мозъците с червена и утопична пропаганда. И изведнъж, изоставена от Москва, БКП чрез устата на своя лидер-диктатор изкрещя: Комунизмът другари и другарки е едно недоносче! Изкрещя и се зае само с краденето на пари, трупане на собственост и всичко което можеше да има някаква стойност. Въпросната кървава партия си смени и името дори, за да изглежда модерна и невинна.

Защо напомням всичко това? Чета през последните дни простащините и ругатните на Румен Петков, Първанов и други подобни на тях по адрес на президента Плевнелиев. Те ме връщат към този голям национален проблем. Единният е бил министър, другият президент два мандата. Не са научили и елементарни правила от европейската култура. Не могат да изразят по възпитан начин своето несъгласие с позициите, които заема държавният глава. Те даже не излагат аргументи, не се противопоставят с тези и ценности, а направо 

заклеймяват – ударно по комунистически

Чуйте езика, който употребяват. Срам, обида за политическия елит на тази държава. Та това е каруцарската лексика от циганските махали на Пернишко и Плевенско.   Никой не очаква от зависими политици да разберат мотивите на президента. Още по-малко да вникнат в епохата, в която навлиза развитието на Европа. Това би било наивно от наша страна. Но подобни политици и медиите, които контролират, трябва да бъдат принудени да изразяват различието си по цивилизован начин, но това явно не е възможно. За съжаление премиерът им приглася. Какво да очакваме тогава от другите хора, които не са натоварени с някакви обществени отговорности. Къде е демократичната, проевропейска политическа общност, за да реагира на нашествието на този каруцарски език в публичното пространство. Да, с комунистическото възпитание не се приключва лесно, но хора като Първанов и Петков никога няма да приключат, защото нямат и намерение. Единственият отговор към тях трябва да бъде презрение и изваждане от обществения оборот.

Грозната омраза, 

която виждаме по лицата на тези хора и езикът им показват, че ако имат възможност ще съсекат президента по- жестоко и от начина, по който е бил съсечен Стамболов. Но те са готови да съсекат и всеки, който мисли различно от тях, забравяйки, че времето на Живков и Сталин отмина. 

Щели да искат оставката на Плевнелиев. Та те самите не знаят какви си? Уж ръководеха някаква лява партия, която се оказа, че е на издъхване, пропита и проядена от корупция, интриги, смърт и много кръв. Сега са нахлузили някакви маскировъчни костюми – правят се на социалдемократи и леви реформатори. Щели да възраждат, но какво - Евразия ли, църквата ли, дето си остана филиал на ДС. Отечеството ли, за което никога не са милели и са гледали на него само като на една дойна крава.

Кой им е опонент в политическото пространство. Коя е политическата сила, която споделя ценностите и стратегиите, които бяха обсъждани на срещата в Букурещ, където участва президентът, и откъдето тръгна изявлението му, че Русия води

хибридна война срещу нас

Проблемът остава за гражданите - дано се поучим от историята ни и съумеем да се консолидираме срещу тези, които дори са предлагали на тепсия Българския суверенитет на чужди сили.

Аз обаче имам упрек и към президента. След като се върна, беше длъжен да направи обръщение към нацията и да информира за големите проблеми, които там са обсъждани със съюзниците на България от източният фланг на НАТО. Там участваха важни представители, включително и президентът на Полша. Винаги съм бил голям критик на покойният Желев, но съм убеден, че той нямаше да се лиши от възможността с едно обръщение да информира нацията. Плевнелиев не е сам в позицията си за Русия, но когато зад гърба му са и гражданите – отпорът срещу клекналите на килимчето пред Путин ще бъде много по-ефикасен. Президентът да помни – народът е най-добрият му съюзник!