Николай Цеков, Дойче веле

„След като англо-американците се намесиха и предявиха категорично искане за отмяна на смъртната присъда (срещу лидера на Обединената опозиция в Народното събрание Никола Петков – б.а.), въпросът за нас вече придобива особено вътрешно- и външнополитическо значение. Неизбежните неприятни последици в резултат на изпълнение на присъдата ще бъдат временни и при това много по-малко, отколкото при нейното неизпълнение. Присъдата трябва да бъде изпълнена, независимо от това какви декларации осъденият би давал. Действайте твърдо с далечен държавен прицел. Това е и становището на нашите [съветски] приятели“. С тази шифрограма, изпратена от Москва на 17 септември 1947 г. до заместниците му в София Трайчо Костов и Васил Коларов, Георги Димитров изпълнява публично изречената закана че ще „прати два метра под земята“ основния си политически опонент – лидера на Обединената опозиция в Народното събрание Никола Петков. Трайчо Костов отговаря: “В полунощ на 22-23 септември ще бъде приведена в изпълнение присъдата на Петков. От утрешния ден събрания по предприятия и села ще гласуват резолюции на одобрение“.

Георги Димитров като удължена ръка на Сталин

Личният дневник на Димитров свидетелства, че още по времето, когато той ръководи Коминтерна, Сталин диктува всички негови решения. На 11 ноември 1937 г., например, Димитров е натоварен от съветския лидер със задачата да примами в Москва емигриралия във Франция германски комунистически ръководител Вили Мюнценберг, пише покойният историк Пламен Цветков.

Гневът на Сталин е предизвикан от острите изказвания срещу сталинизма на този политически емигрант, който се ползва с висок авторитет в Западна Европа. Тъкмо Димитров трябва да задейства капана, подготвен от НКВД (предшественик на КГБ – б.ред.), защото има добри лични контакти с Мюнценберг, който е бил един от най-активните му защитници по време на Лайпцигския процес. Германският комунист обаче добре е съзнавал какво го очаква в Москва след тази покана за „изясняване на различията“.

Репресии срещу съратници, полуколониална НРБ

Георги Димитров е безропотен и усърден изпълнител на всевъзможни задачи и „мокри“ поръчки на Кремъл – така проф. Цветков обрисува тогавашния шеф на Коминтерна, който по време на дирижираните от Сталин и шефа на НКВД Николай Ежов кървави разправи с „враговете с партиен билет“ в края на 30-те години насъсква НКВД включително и срещу свои близки сътрудници.

В резултат от окупацията от Червената армия през 1944 г. НРБ възниква като тоталитарна полуколония на СССР. В кореспонденцията със съратниците си в България Георги Димитров нееднократно изтъква ролята на окупацията за „победата на народа“. Веднага след 9 септември 1944 в България са изпратени многобройни съветски „съветници“ и специални части от НКВД и СМЕРШ, които трябва да подкрепят инсталираното от Москва правителство. Те изиграват и ключова роля в замисленото пак в Москва ликвидиране на опозицията в Народното събрание. Сред кадрите на кремълските тайни служби, специално обучени да изтезават и да убиват, се открояват трима души, пристигнали в България през октомври 1945 г.: полковници от НКВД Л. Студников, И. Голубенко и П. Зеленски. Това научаваме от документалния сборник „ДС и КГБ – връзки и зависимости“ на Комисията по досиетата. Официално задачата им е да „реформират“ репресивния апарат на новия режим, но основната им работа е да организират ликвидирането на остатъците от политическата опозиция и парламентаризма. През лятото на 1947 г. в подготовката на публичния процес срещу Никола Петков се включва още един  съветски полковник – Митя Трифонов. Година след това той разпитва и изтезава арестуваните, а по-късно разстреляни евангелистки пастори. За процеса срещу Трайчо Костов в София пристига следващ пореден гост от Москва -  т.нар. „генерал Чернов“ (всъщност полковник Л. Шварцман).

Ноктите издтръгнати, ушите отсечени

Разправата с много от опозиционните дейци се провежда тъкмо под ръководството на съветските „съветници". А жестокостите са всекидневие. Ето какво пише резидентът  на британските тайни служби в София полковник С. Бейли за убийството на Мара Рачева, 24-годишната секретарка на земеделския водач д-р Г. М. Димитров: "Уведомен съм от лекаря, който е обслужвал майката на момичето, че когато е бил отворен ковчегът, освен рани от куршум и нож, са били установени и следните наранявания: 1. Всички нокти и на двата крака са били отскубнати. 2. Трите пръста на лявата ръка са били отрязани до втора става. 3. Двете уши са били отсечени. 4. Дясната гръд е била нарязана. 5. Езикът е бил раздран и всичките зъби извадени. 6. Одрана е била ивица кожа с ширина от около два инча на кръста...”