Александър Йорданов, „Век 21“

Изпратихме в последния му земен път Йордан Соколов – Председател на 38-то Народно събрание. Под негово ръководство в периода 1997-2001 година Народното събрание прие 631 закона, 444 решения, 8 декларации. Това бе огромен труд, който изведе България на пътя на европейската и евроатлантическата интеграция. Това бе и причината Европейският съюз да вземе решение за започване на преговори с България за членство в съюза, както и за премахване на визовите ограничения за пътуване на българските граждани в страните-членки на ЕС. Тридесет и осмото Народно събрание прие и Закона за ратификация на Споразумението с НАТО за преминаване на войскови части през България – един ясен сигнал, че България преминава трайно към зоната на свободните и демократични държави.

С Йордан Соколов не винаги сме били на едно мнение.

Но винаги разговорът ми с него е бил полезен. Вслушвах се в неговите аргументи, опитвах се да разбера мотивите, които определят неговата позиция. И неведнъж съм бил респектиран и от правната, и от политическата логика, които той отлично съчетаваше. Имаше моменти, в които му бях обиден. Особено, когато се довери на Христо Бисеров и ме помоли да се откажа от едни мои предложения свързани с актуалната и днес, за съжаление, тема за лустрацията. А тогава аз просто бях преписал полското лустрационно законодателство и мислех, че именно то е най-прекият път и към осъществяването на лустрация в България. Надделяха тогава интересите на „националното съгласие“, а моето предложение водеше към конфронтация. Но далеч повече бяха поводите за единомислие. Включително и през последните години, когато без дори да сме се консултирали един друг, споделяхме идеята за единодействие и разбирателство на демократичните сили с цел трайно да бъдат отстранени от управлението БСП и ДПС. Просто опитът ни подсказваше, че когато идват на власт тези две партии винаги положението в България се влошава. И не искахме това да се случва. Затова и подкрепихме идеята за общо управление на ПП ГЕРБ и Реформаторския блок. Подкрепихме тази идея водени от убеждение, а не от лични интереси и амбиции.

Удоволствие бе да слушам разсъждения на Соколов по правни въпроси. Той не се боеше да отстоява принципни позиции, независимо, че рискуваше да влезе в противоречие със своята партия. Това респектираше. 

Изпратихме го вчерашни и днешни политици, 

много граждани. И си мисля, че така лека полека си отива едно политическо поколение, което въпреки грешките, противоречията, конфликтите, все пак направи така, че България премина на спасителния бряг – на брега на демокрацията, свободата, правата на човека. Премина в добрия свят на европейските държави, в сигурния свят – на НАТО. И това е, каквото и да говорят за нас, делото на нашия живот. И Йордан Соколов може да бъде горд с това дело! Вечна му памет!