Румен Петков, Поглед.инфо

След Нова година, в епохата на предизвестения Снежен апокалипсис от Бойко Борисов и новинарските трепети за отразяване на тоталната битка срещу метеорологията, по много стени на социалисти във Фейсбук забелязах да се качва едно интервю на Корнелия Нинова пред списание "А-спекто".

Интервюто е дълго и напоително и е факт, че лидерката на БСП отдавна ни дължеше по-цялостен поглед към проблемите на съвремието, за да можем да се ориентираме не само в нейните медийни маневри, но и във вътрешния й политически свят.

Десните лидери могат да се измъкнат само с пиар, но левите дължат на избирателите си цялостен светотглед, непоклатима ценностна система и последователност.

Интервюто бе наречено "програмно", което ме хвърли в озадачение!?

Програмно означава, че то е набелязало редица идейни постановки, които да са претворени в конкретни политически цели!

Нищо такова не открих в откровенията на Нинова!?

Четох няколко пъти, обмислях го дълго, но в думите на соцлидерката има много тактика (ще правим това, ще свършим другото), но никаква стратегия (в името на какво го правим, каква е голямата ни цел)!?

Дори се получава нещо плашещо. В поривите на тактически патос има някои симпатични моменти, защото издават предстоящ екшън, но миговете, в които се говори за идеи,

навяват ужас

Корнелия Нинова трудно разпознава автентичния ляв порив на душата и говори като толкова страничен за социализма човек, че интервюто придобива лек кошмарен оттенък!

За да не бъда голословен, веднага ще ви дам пример.

Питат я за визията й за БСП оттук-нататък, а тя казва, че БСП трябва да бъде партия здраво стъпила на ценностите си.

И веднага ги изброява - "справедливост, солидарност, равенство, патриотизъм".

След това изгасва светлините с ритник - тези ценности трябвало да имат "прагматични измерения"!?

Точно тук ледени тръпки започнаха да пробягват по гръбнака ми, защото разбрах, че ужасът предстои!

И той не закъсня!

Соцлидерката веднага се впуска в обяснение на това какво разбира под "принцип на справедливост". За нея той се свежда до две неща - малкият и среден бизнес се чувствал онеправдан, защото нямал достъп до държавни поръчки и хората по селата не чувствали сигурност, защото не били защитени.

Нямам нищо против широките интерпретации на традиционните ценности, но тук 

имаме пълна подмяна

Оказва се, че във "визионерския" поглед на Нинова в ценноста "справедливост" напълно отсъства социалната компонента!!!

А именно това ще каже всеки социалист, когато бъде запитан за справедливостта.

Не това, че малките фирми са несправедливо третирани, а че няма като цяло никаква социална справедливост!

Най-бедните са най-ритани и скубани.

Българското общество тъне в кошмарни форми на неравенство, а именно от мисълта за него произлиза идеята за справедливостта в нейното автентично социално измерение.

Нинова "осъвременява" идеите като ги кастрира напълно и това не е крайна формулировка.

БСП трябва да търси своя начин да представлява дребния и средния бизнес, но не за сметка на традиционната си база, която да бъде залъгвана с много патос и съвсем малко реално социално осъзнаване.

Същото се получава и с модерната интепретация на Нинова за равенството.

Равенство било и хората от малките градове да имат достъп до болници!

Да, но къде отиде автентичното равенство!?

Онова равенство, което предполагаше, че и децата на хората с малко пари ще имат същите шансове за образование и просперитет, както децата на богатите.

Равенството не е географско понятие, както е при Нинова, то е етична и политическа категерия, която е всеобща.

Тоест в самите големи градове, където хората повече могат да си позволят да ходят на лекар, също е пълно с неравенство в много други отношения.

Аз заради това се настройвам критично като чуя как някой се опитва да "осъвременява" идеи, които са издържали проверката на много епохи, времена и политически сътресения.

Осъвременяването не е въздигане на идеята, а нейното оскотяване, окарикатуряване, осакатяване дори.

Ако проследим модернизационните откровения на Нинова, то трябва да обявим, че БСП вече ще търси представителството си в средите на бизнеса, защото те са злощастните жертви на най-черната несправедливост.

Вероятно точно в този момент Благоев се върти в гроба и стене като вижда как БСП е поела по грешната магистрала на историята!?

Тъжното е, че всичко описано дотук е единственият ни досег с идейните разбирания на Нинова.

Казвам това, защото постановки от типа "откровена и принципна партия" по никакъв начин не причислявам към сферата на лявото мислене!

Това е пожелателна политика, но тя не дефинира принципно различие.

Няма партия, която да не се самофантизара като "откровена и принципна". Това е някакво банално и инфантилно колективно политическо несъзнавано, но трудно ще го отнесем към политиката.

И смятам подмяната на автентичното политическо светоусещане със светски закачки и общи приказки за най-големия проблем на "програмното интервю"!

То е практически деполитизирано, защото се занимава със странични въпроси и се опиянява от техническите подробности.

Нинова дълго и широко е в състояние да разяснява промените в устава, които обаче наистина са чисто и просто технология, а не политическа идея.

Пълна оптична илюзия

е, че с промяна на вътрешните правила БСП може да бъде направена автентична лява партия, а тук цитираме Нинова едно към едно!

Политиката се нуждае от идеи, които почиват на ценности, а в интервюто ни се предлага съвет да се говори по-простичко и бойко.

Това е като наръчник на медийния стопаджия.

Уви, нищо отвъд това!

По правилата може да се говори много, но отсега мога да ви кажа - мандатността не е универсално хапче или суперхрана! Автоматичното уеднаквяване не върши работа, защото някои хора се изхабяват още на третата година, други и след 20-атата продължават да имат идеен заряд.

Знам, че в БСП сега не е модно да се говори за това, но е добре да се чуе и другата гледна точка!

Хипнотизираното втренчване в изблиците не е признак за нова демокрация и нов дух, както се твърди. Иначе дайте да преведем какво ни се предлага - да махнем Янаки и Мишо и да получим още от Киро Добрев и сие.

Дали да не направим едно допитване какво ще предпочетат хората, а!?

Но да се върнем на говоренето, защото то е ключов момент от "програмните" послания на Нинова.

Младите в БСП трябвало да са олицетворение на нова вълна и да говорят простичко!?

Аз винаги съм смятал, че е по-важно не как говориш, а какво говориш! По тази тема обаче в интервюто няма нищо, зее огромна празнина.

Простичкото говорене като панацея.

Само се опитайте да си представите какво ни разкрива това!?

Политиката не може да бъде превърната в детско стихотворение, за да бъде направена безкрайно удобна за телевизионните зрители. Но е силно подценяване на обществения дух това, че на хората трябва да им се говори като на идиоти!

Но, моля ви, не е ли обидно, че трябва да ни захранват с идеята за простичко говорене!?

Както и с идеята какво прави БСП, ако ГЕРБ направят едно или друго!?

Единственият смислен политически отговор на Нинова е, че тя се обявява категорично против СЕТА и декларира, че никакъв натиск няма да накара БСП да си промени позицията.

Това е единствената половин лъжичка реална политика, която ни е дадена.

Другото е апология на общите приказки и тактическите действия!

Скука!!!

Въпросите за това трябва или не трябва да се допитва лидерът до партията също издават силна липса на смисъл.

Защото допитването на Нинова, дайте да бъдем честни, бе пълно фиаско!

И не защото в него не участваха хора, напротив - процентът на включване бе висок, а защото в крайна сметка ръководството не се съобрази с мнението на хората.

Хората, заблудени от чудовищно медийно внушение, гласуваха за широка коалиция с АБВ, а в крайна сметка Първанов бе изхвърлен в политическия студ.

Патосът на Нинова, че допитването е полезно, за да ориентира лидера от името на колко хора говори и как говори, съвсем не се покрива от нейните реални действия.

И не казвам, че действията й бяха грешни, но е факт, че се разминават напълно с допитванията!

Да не говорим, че само около 2 процента от БСП си представяха нашия кандидат за президент да бъде издигнат от Инициативен комитет.

За един лидер е важно да знае какво мисли неговата партия, но е от ключово значение с какъв въпрос ще се обърнеш към тази партия. Едно е да ги питаш за тъпотията трябва ли ни широка коалиция, друго е да ги питаш, например - БСП каква политика трябва да води към Русия или за автентичното им отношение към НАТО, или за каквато й да е било политика.

Защото Нинова пропуска нещо много важно - ролята на лидера е да зареди партията с нови идеи, да им покаже нещата от нов ъгъл, да потърси не осъвременяване на идеите, а тяхната конкретна законодателна и политическа реализация!

Допитването е като бумеранг - каквото хвърлиш към хората, такова ще получиш. Но преди да го правиш, трябва да ги вдъхновиш за действие, да покажеш, че си реален политик, който иска идеи, а не свежда всичко до начин на говорене и медийно поведение!

Пиша всичко това без да съм воден от реваншизъм.

Не искам и да отричам големия успех на Нинова - победата на президентските избори. БСП се нуждаеше от нея.

Но въпросът е дали БСП наистина е разбрала какво казаха хората!?

Аз не смятам, че те ни казаха да затъваме в апаратни хватки и вътрешноорганизационна ръченица.

Както наскоро се изрази Валентин Вацев - в къщата на българската левица винаги е имало нещо за поправка, я прозорец, я врата или покривът тече, но най-важното е, че левичарите не са се взирали там, а са предлагали идеи за бъдещето, за България, били са изпълнени с дух!

БСП трябва да предложи радикална лява реформа на страната, ако иска да отговори на времето и на гласа на гневните, които гласуваха за ген. Радев.

Обновлението в партията също не трябва да се търси само в хората, но и в идеите.

И заради това ми се струва, че днес БСП е склонна да затъва в плаващите пясъци на техническите въпроси, защото няма смелостта да погледне към бъдещето и да стане наистина партията, каквато трябва да бъде.

Такава промяна не се случва с простичко говорене и допитвания.

Пламък трябва!

Пламък и идеи!