На днешния ден през 1827 г. е роден родолюбеца, политика, поетът, писателят и фолклористът Петко Славейков, баща на Пенчо Славейков, основоположникът на модерната българска литература.

След Освобождението Петко Славейков става един от водачите на новообразуваната Либерална партия. Става председател на Народното събрание (1880), а по-късно министър на народното просвещение и министър на вътрешните работи в правителството на Петко Каравелов. По време на Режима на пълномощията заминава за Пловдив, където преподава в Пловдивската гимназия. След завръщането си в България отново е вътрешен министър в новия кабинет на Каравелов. След Съединението е помощник-комисар в Южна България.

На Петко Славйков българите дължат събирането на първите фолклорни сборници, народни песни, пословици, гатанки и наричания. Става редактор първото издание на Библията на източно българско наречие.

За обществената нагласа на Българина дядо Петко Славейков, както го нарича народът казва:

"Таквизи сме ти ние: на гърци-владици, на лъжци-просяци, за инат, за салтанат, за моди, за угоди, за едение, за пиение, за игри, за кеф да правим даваме и наддаваме, а за общополезни неща са вкаскастяваме; затуй народните ни работи никак не харосват, но като те не харосват, то и ний ще видим ли някога добър ден?"