Археолози в Англия откриха над 8000 жабешки кости от римската епоха в един ров. Ново изследване на MOLA и Университета в Борнмът разкри кой стои зад 1700-годишната мистерия
Представете си следната гледка: тесен ров с дължина едва 14 метра край древна римска ферма в Англия, буквално претъпкан с над 8000 миниатюрни скелетни останки от жаби, струпани на едно място в рамките на едва една година. Когато британските археолози попадат на тази зловеща находка край Кеймбридж преди близо десетилетие, тя веднага поражда вълна от догадки. Дали римските заселници са устройвали екзотични пиршества с жабешки бутчета? Или става дума за мрачен езически ритуал, масова епидемия или жестока зима, покосила хиляди земноводни наведнъж?
Десет години по-късно науката най-после разплита този 1700-годишен криминален случай. Както съобщи престижното издание Smithsonian Magazine, истинските виновници за масовото жабешко гробище не са римляните, а ято гладни блатни сови и полски блатари, устроили си „кратко, но изключително интензивно пиршество“.
Криминалистика върху микроскопични кости
Всичко започва между 2016 и 2018 г., когато по време на мащабни разкопки за разширяването на магистрала A14 между Кеймбридж и Хънтингдън специалистите от Музея по археология на Лондон (MOLA) откриват над 4 тона животински кости. Докато повечето от тях принадлежат на обичайния за епохата добитък – овце, кози и говеда, един 14-метров ров близо до селището Бар Хил се оказва истински феномен. В него са концентрирани хиляди кости от обикновени жаби и крастави жаби, а в непосредствена близост почти не се откриват други подобни останки.
Когато научава за загадката от медиите, зооархеологът д-р Пол Кларксън от Университета в Борнмът се свързва със старшия зооархеолог в MOLA д-р Вики Юенс. Двамата подлагат миниатюрните кости на истинска съдебномедицинска експертиза, а резултатите от разследването им са публикувани в научното списание Environmental Archaeology.
Уликите под микроскопа се оказват категорични. По костите няма никакви следи от човешки ножове, разфасоване или обгаряне от огън – обстоятелства, които напълно изключват хипотезата, че римляните са ги приготвяли за храна. Липсват и следи от дъвчене или гризане, но се откриват характерни увреждания от стомашни киселини. Степента на разграждане на костите се оказва ключът към самоличността на „убиеца“: тя е твърде силна, за да е дело на забулени сови, но твърде слаба, за да е причинена от видри, змии или чапли. Профилът съвпада с изключителна точност с храносмилателната система на средно големи грабливи птици – по-конкретно блатни сови (Asio flammeus) и полски блатари.
Една-единствена фатална зима преди 1700 години
За да разберат как толкова много жертви са се озовали в един и същи ров, учените прилагат иновативен метод – измерват дължината на раменните кости на жабите, за да определят точната им възраст към момента на смъртта. Радиовъглеродното датиране, извършено от Виенския университет, показва, че събитието се е случило преди около 1700 години, през римската епоха. Размерите на костите разкриват, че почти всички жаби са загинали съвсем млади – през есента или зимата на първата си година.
Така парчетата от пъзела се подреждат в завладяваща екологична картина. По онова време оттеглящите се блатни води в долината оставили след себе си плитки локви и езерца – идеален инкубатор, предизвикал истински демографски взрив сред младите жаби. Междувременно местните фермери изсекли околните гори, за да освободят пасища за добитъка си, превръщайки ландшафта в открити тревни площи. Лишени от естественото прикритие на дърветата, хилядите млади жаби се превърнали в лесна плячка за блатните сови, които предпочитат да ловуват на открито. Птиците използвали тихия ров като защитено място за нощувка и почивка, където редовно изхвърляли несмилаемите останки под формата на погадки. Още през следващата година водите се оттеглили още по-надолу по долината, жабите изчезнали и пиршеството приключило завинаги.
Поглед през очите на совата към живота на римляните
„Не се случва често да получим поглед към миналото през очите на една сова“, коментира д-р Пол Кларксън в официалното съобщение на Университета в Борнмът. Но това откритие разказва много повече от история за природния хранителен цикъл.
Тъй като блатните сови са изключително предпазливи птици, които не биха нощували на място с постоянно човешко присъствие, откриването им в рова подсказва, че римските жители са избягвали тази зона през есента и зимата. Учените предполагат, че ровът е бил част от сезонен коридор за придвижване на добитък, който е оставал напълно пуст през студените месеци. Възможно е също местните жители умишлено да са избягвали мястото по социални или суеверни причини.
Така една загадка, започнала като зловещ археологически трилър с хиляди скелети, се превръща в уникална капсула на времето. Както отбелязва д-р Вики Юенс от MOLA, дори най-малките животински кости могат да ни разкрият как човешката дейност и променящата се природа са прекроявали света преди близо две хилядолетия.
Още от Досиетата Х
Проклятието на ноември 2026: Когато математиката от 1960 г. срещна „Семейство Симпсън“ и срина мрежата
Глобален срив в услугите на Microsoft, хакерски атаки срещу световни медии и забравена научна формула от 1960 г. запалиха мрежата. Защо светът трескаво отброява часовете до 19 ноември 2026 г. и колко от зловещите „пророчества“ на „Семейство Симпсън“ всъщност са се сбъднали?
Разсекретен доклад за НЛО разпали дебат в САЩ
Бившият директор на службата AARO към Пентагона Шон Къркпатрик публично оспори достоверността на разсекретен доклад на ФБР за наблюдение на безшумен черен триъгълен обект. Според експерта липсата на радарни засечки, снимки и физически доказателства прави свидетелските разкази несигурни, а явлението най-вероятно се дължи на оптична илюзия или експериментален дрон.
Нюрнберг 1946: последната нощ на нацистките лидери
На 16 октомври 1946 г. десет висши нацистки лидери са обесени в Нюрнберг. Гьоринг се самоубива с цианид часове по-рано, а телата са кремирани и пепелта им е разпръсната, за да няма гробове за поклонение