Един от символите на София – жълтите павета започват постепенно да изчезват. Работници започнаха да ремонтират настилката пред Народното събрание. Пред репортер на Faktor.bg те ни увериха обаче, че това не са истинските жълти павета от 1907-1908 г. „Това е имитация, не знаем къде е правена, но на блокчетата, които слагаме, липсва печатът отпреди 9-и септември 1944 г.”, разказа млад мъж от бригадата. Той се пошегува, че не гледали с колегите си да вършат бързо работата си, а да търсят злато, за което знаели от столични легенди. Работникът каза още, че ремонтът на настилката с имитираните павета ще продължи, тъй като на места пътят бил в окаяно състояние.

Жълтите павета са един от символите в централната част на София. Свързват се главно с нейния административен, исторически и културен център (неслучайно с тях е настлано пространството от храм-паметника „Александър Невски“ през района на Народното събрание, БАН и бившия царски дворец чак до Народния театър). Настилката е подарък за сватбата на цар Фердинанд от Австро-Унгария. През 1907 г. са постлани с керамичен паваж 28 400 m2, а през 1908 г. - 30 902,46 m2 или общо 59 302,46 m2.

Периодът, през който централните софийски улици се покриват с жълти павета (1907-1908 г.), съвпада с появата на емблематични за София сгради - Народния театър (1906 г.), Военния клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централната баня (1913 г.), храмът "Александър Невски" (1904-1912 г.). Докато историята на сградите е добре известна, тази на паветата е доста мъглива и противоречива. Повечето източници са съгласни, че жълтите блокчета са излети в Будапеща, направени от стрит и изпечен варовик, наречен мергел, но официален консенсус за причината те да се появят в София няма. Популярната версия за сватбения подарък се оказва не много надеждна – установила се е по-скоро заради романтичната си привлекателност и благодарение на безкрайни повторения. Според сайта на Столичната община "полагането на керамичните павета не е емоционален дар по случай сватбата на княз Фердинанд с Мария Луиза, която по това време (1907) вече не е между живите." Проста историческа справка показва, че няма как паветата да са подарък и за втората сватба на Фердинанд I. Когато той се жени за принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц през 1908 г., софийските улици вече са покрити с тях.

За съжаление поради ниския си коефициент на триене, особено след намокряне, жълтите павета представляват сериозно затруднение за транспорта и пешеходците в снежно и дъждовно време. През последните години те показват и доста ниска устойчивост на натоварването от интензифициращото се движение на транспорта, като настилката става все по-неравна и губи естетичните си качества. Нейното поддържане се извършва с ръчно пренареждане и е относително скъпо.