Петър Бояджиев, политически емигрант във Франция

Преходът е сбъркан, провален в смисъл, че не е успял да реализира основното и незаобиколимо очакване на мнозинството българи, от дясно или от ляво, както и на всички етноси и вероизповедания за създаване на правова държава, която да дава усещането на това мнозинство за СПРАВЕДЛИВОСТ. Всички социологически проучвания в различни области потвърждават това. Може би най-ясно катастрофата с правовата държава се вижда при ужасяващо ниско доверие на гражданите към институциите на българската държавност.

Решението от 13 октомври, тази година на Конституционния съд за обявяване за противоконституциони измененията в Наказателния кодекс, с които бе премахната давността за престъпленията, извършени от комунистическия режим в България и то в период, когато в дневния ред на обществото е изборът на държавен глава, отново по фундаментален начин поставя въпросите - кога, къде, кой и как постави прът в колелото на развитието на България, за да не успеем в реализацията на правовата държава.

Единственият политически субект, който реагира адекватно на това решение чрез своя председател г-н Лютви Местан, се оказа партия ДОСТ. Историческа случайност ли е това, или напълно закономерно случващо се събитие.

Моето лично мнение е, че става дума за едно напълно закономерно събитие, в процес на търсене на корените за провала на българския преход.

В нашата съвсем близка история последният мащабен отпор на комунистическия режим бе даден с масовите протестни манифестации на българските мюсюлмани от месец май 1989 година. Тези протестни манифестации бяха част от всеобщата борба на гражданите срещу тоталитарния режим, Възродителния процес, но и за човешки права, зачитане на верската принадлежност, традиции и памет. Те не бяха манифестации в подкрепа на която и да е чужда държава. Те бяха неразделна част от цялостната съпротива срещу тираничния комунистически режим, наложен в отечеството с оръжието на съветската армия и съветския ботуш.

Като изключително активен участник в процеса на тези протести, макар и вън от територията на България, ще си позволя да подчертая, че без участието на българската свободна общност вън от територията на страната те не биха могли да се случат. През лятото на 1989 г. комунистическият режим беше стъписан до най-високо ниво от неочакваните масови протести. Този шок доведе до драматичното решение на провалилия се червен диктатор - Тодор Живков, да пристъпи към авантюристичения ход с отварянето на границата към Република Турция и прокуждането на повече от 360 000 български граждани вън от родните им огнища. Редно е да припомня нещо, което много грижливо се прикрива вече трето десетилетие. Това прокуждане беше предшествано от системното изхвърляне и прочистване от страната на стотици, ако не и на хиляди български граждани, активни правозащитници. Получаваха международен паспорт и ултиматум до 24 часа да напуснат страната.

Ако можем да кажем, че българската организирана съпротива срещу комунизмът започва с Горянското движение, то венецът на този народен бунт бяха протестните манифестации от май 1989 година, в които участват по официални данни на комунистическия режим над 60 000 души. Няколко правозащтници са убити, а стотици ранени.

С решението си от миналата седмица Конституционният съд потвърди тези съдбоносни грешки за страната.

Комунистите, които никога на са били български патриоти, а проводници на интересите на чужди държави, трансформираха този вътрешнобългарски проблем в междудържавен. В случаят с прокуждането на тази огромна маса хора в Република Турция се опитаха да избягат от собствената си престъпна политика в областта на човешките права. За голямо съжаление в пропаганден план можем да кажем, че успяха в първите години след 1989 година.

Успехът им до голяма степен се дължи и на факта, че с помощта на съветските тайни служби /които остават да действат официално в България чак до разпускането на КГБ от Елцин/ успяха да внедрят на лидерска позиция в новата демокрация техният обучен агент – Ахмед Доган /тогава известен като Меди Доганов/.

Поставя се естествено и въпросът - сам ли е бил Ахмед Доган в този поход на гигантска манипулация, целяща да постави под контрол на чужда държава, в случая Русия, цялата мюсюлманска общност в България? Не, той не би могъл да успее без активното и осъзнато участие на поставения от българските комунисти и руснаците тогавашен президент Желев. В онези години Желев е единственият ръководител в държавата, който има пълен контрол над бившето ПГУ, което само се преименува на НРС, оставайки вън от всякакъв конституционно-правен контрол до преди година.

Внедряването на Ахмед Доган като лидер на мюсюлманската общност в страната има решаващи последствия за провала на опитите в България да се установи правовата държава, а мюсюлманите и турците да могат свободно да изберат своя политически път.

Ахмед Доган помогна на комунистите да представят проблема между тях - религиозните и етнически общности - като проблем на българската нация. Проблем, който и с дненшна дата се опитват да експлоатират проруските петоколонници. Тази историческа грешка лиши българската демократична общност, колкото и крехка да беше в началото на 90-те години, от един граждански ресурс, който в края на 1992 година беше решаващ за обръщане на махалото в полза на провалената комунистическа номенклатура и зараждащата се мафия.

Историята така реши, че отново през декември, но вече 2015 година, в резултат на недооценка на политическите реалности от страна на Ахмед Доган и неговите кукловоди, се появи историческата възможност за коригиране на тази грешка. Гръбнакът на ДОСТ са точно тези хиляди български мюсюлмани, както и техните наследници, които в онези трудни години се опълчиха с телата си срещу комунизма и много от тях не приеха никога внедреният от руснаците Ахмед Доган. Битката за връщането на българските мюсюлмани в лоното на Българската демократична общност, колкото и трудна да изглежда, е в ход, въпреки, че с последното си решение Конституционният съд се опитва да я препъне.

Разбира се, че голяма част от политическата класа в страната е или слаба, или прогнила, за да има интерес и кураж да се ангажира в трудната, но незаобиколима задача за отстраняването на последствията от тази историческа, от гледна точка, на националния интерес, грешка. Да, известна е слабостта и на част от българската интелигенция, която и в онзи исторически момент от лятото на 1989 година се люшкаше между конформизма си и желанието да бъде уважавана.

Не е лесно, да се прогледне и извън идеологическия похлупак, натискал българското общество вече 7 десетилетия. Служебен автомобил и красива секретарка са мечтите на много напористи кресльовци, готови да предложат услугите си на всеки, който им осигури това. Да, но е имало и има и други граждани. Добре е да имаме очи да видим и това. За съжаление Лютви Местан се оказа единственият политик, кой излезе с позиция след позорното решение на Конституционния съд. Защо мълчи обаче ДПС, нима са зараснали раните от Възродителния процес и потъпканото човешко достойнство? Мълчание, което застрашително се натрупва към мълчанието, с което бяха отминати и изборите за Руска Дума в окупирания Крим.

Има две обяснения за това мълчание – или страх, или безпринципност. В случая обаче висшите магистрати на България погазиха фундаментална ценност – СПРАВЕДЛИВОСТА.

Трябва да разберем, че светът е коренно различен след руската агресия в Украйна и отпора, който получи от световната общност. Новата геополитическа ситуация е най-малко благоприятна за Ахмед Доган и наследниците на Желев, Луканов, Тодор Живков и мутантите им. Да, те ще се съпротивяват и това е повече от естествено, но вятърът на геополитическите промени не надува техните платна.