Евгени Петров, vevesti.bg

Обаче как можете да поразите три мишени с един куршум? Много просто – слагате ги една зад друга. И зареждате един 7.62…

С публикацията си във Фейсбук, в която обяви за най-голямо престъпление на комунистите възродителния процес, Борисов направи точно това – постави БСП пред ДПС и гръмна.

А тази публикация определено не е като десетките други за срещи със симпатизанти или за поздравления „по повод…”. Нали никой не си прави илюзията, че премиерът и лидер на ГЕРБ е станал тази сутрин и след кафето е захапал клавиатурата, която услужливо е изписала един определено коментарен текст с доста и значим подтекст.

Както и че изобщо не е запознат с изявленията на Местан от онзи ден, въпреки че публично заяви след един мач, че по празниците не слуша подобни неща.

Абе, не слуша той, ама…

Първата мишена – БСП беше ударена директно. Партията, която наследи активите на комунистическата БКП не пое вината (за преименуването и Голямата екскурзия), защото очевидно липсваше мезето (по циничния израз на Филип Боков). Но в името на властта се коалираше със сегашния Ахмед, когото сама прекръсти преди години на Меди. До степен да му хариже цялата власт, която получи от избирателите си.

А Меди, известен още като агент Сава и неговият наместник в парламента, Местан, с българско име Владимир Зидаров, известен още като агент Павел, с удоволствие консумираха тази власт в името на Корпорацията.

„И така в продължение на четвърт век у нас, зад фасадата на избуяващата политическа корупция и безразличие, никой не потърси сериозно отговорност за престъплението „Възродителен процес”. (Текстът е от коментара на Борисов)

Отдавна се знае, че в БСП има къде глухо ръмжене, къде открито недоволство срещу колаборацията с ДПС още от началото на Тройната коалиция, че и преди това. Така че знакът към социалистите е ясен – никакво изкушение за нови съвместни действия с Движението. Колкото и да е тежка катастрофата на „Позитаник”, БСП си остава основен политически играч и противник на ГЕРБ.

При ДПС е друго. Изрежданено в коментара на Борисов на престъпленията на БКП срещу българите-мюсюлмани преди 10 ноември на практика е тежък упрек към самото ДПС.

Онзи ден в Момчилград Местан мина още една граница на безпардонното двуличие, като се обяви против давността за престъпленията на Възродителния процес и обяви: „Отговорността за това, че няма наказани за т. нар. възродителен процес е на българската правоохранителна система“.

Коя система…? 

Тази, която е обществена тайна, че ДПС контролира от дълго време? Прокуратурата, може би, която не разследва и не повдига обвинения? Или съдът, който не отсъжда правилно, защото няма обвинения? Или най-първата, ДС, от която произлиза цялата върхушка на Движението?

Подтекстът в коментара на Борисов е недвусмислен – „Къде бяхте вие при две коалиции с БСП, за да осъдите Възродителния процес”? И напомнянето, че единствената декларация, която осъжда този срамен процес на смяната на имената и последвалата Голяма екскурзия е приета в края на 41-то Народно събрание с мнозинство на ГЕРБ.

Обединителният символ на цялата тази перверзна и цинична политика на ДПС е една прегръдка и целувка на Орлов мост. Там единият не беше упълномощен да поема вината, а другият – да опрощава.

Въпросът е какво (вече) си мисли (доскоро) безусловно преданият избирател?

Това всъщност е и третата мишена на прицел – електоратът на ДПС. От ГЕРБ никога не са крили, че основната им цел в смесените региони е да подкопаят бастионите на ДПС, след като при БСП беше наложена обратната практика – парцелиране на области на влияние и ненамеса в контролираните от ДПС територии. Това може би е един от най-големите политически грехове на новите социалисти, допринесъл за феодализирането на цели общини и области. За наблюдателите на изборните кампании не е тайна,у че моторът на този процес е Цветан Цветанов. Известни са неговите обиколки и срещи в районите с преобладаващо турско население и защитата, която той организира на политически преследваните, включително и със срещи в парламента.

С неизказаното обвинение, че през всичките тези 25 години ДПС не поиска категорично наказване на виновните за Възродителния процес, а 

търгуваше с мъката и унижението на потърпевшите,

Борисов подсказва и другия избор – ГЕРБ. А местните избори наближават. И в смесените региони борбата ще бъде не само и не толкова за кметския стол, колкото за броя на съветниците.

Дали последното ще има някакъв ефект сред обичайния електорат на ДПС? Едва ли. Но в едно телевизионно предаване днес Асен Агов каза нещо много съществено – в средите на Движението растат млади, образовани политици и в центъра, и по места, които едва ли ще търпят дълго тази полуфеодална и полувоенизирана партийно-корпоративна структура .

Точно тези млади политици четат.