​Цар Самуил прокълнат заради братска кръв

Тежка семейна драма оставя вечен кървав отпечатък върху рода на една от царските фамилии на България. Според хроникьорите на днешния ден през 987 г., по нареждане на Самуил е убит брат му Арон., обвинен в сътрудничество с византийците.

Арон (или Аарон) е български болярин, трети син на комит Никола и брат на българския цар Самуил, и на комитопулите Мойсей и Давид. Мойсей загива при обсадата на Серес.. Върху Самуил тежи съмнението, че е поискал смъртта на Давид, убит от наемници край Преспа.

След смъртта на Давид и Мойсей, император Василий решава да сключи мирен договор с Арон, най-възрастният от братята, който включва сродяване и отстраняване на Самуил от царския трон. Арон избира за своя жена сестрата на Василий II. От Цариград е изпратен севастийският митрополит, който обаче вместо сестрата на императора води неизвестна никому жена (наречена от някои хронисти проститутка). Арон веднага разкрива измамата и нарежда митрополитът да се обезглави, а главата му да бъде пратена на Василий II. Византийският император разбира за стореното, събира армия и се насочва към прохода Траянови врата, преминава го и достига Средец, който обсажда. Обсадата продължава 20 дни, но византийците претърпяват поражение от българите. Василий II побягва и поради несъобразителност минава отново през Траянови врата. Там обаче войните на Самуил, притекли се на помощ на брат му Арон, вече го чакали. Почти цялата византийска армия е унищожена или попада в плен. Самият император по чудо оцелява.

Според повечето извори датата на грандиозното поражение е 17 август 986 г. В същия този ден Самуил научава и за тайните преговори между Арон и Василий за сепаративен мир. Разкрива и замислите му - да бъде убие. Така започва скандалът между двамата братя, който завършва със смъртта на Арон и целия му род. Единствен оцелява синът му Иван Владислав, защото за неговия живот се застъпва Самуиловият син Гавраил Радомир. След смъртта на Арон цяла България минава в ръцете на Самуил.

В народните предания обаче остава съмнението, че пролятата братска кръв лежи в основата на голямата трагедия, която застига Самуиловите войни и самия цар.