На тази дата през 1913 година е подписан Цариградският мирен договор между България и Турция. Според него България получава Малкотърновско, Свиленград и излаз на Бяло море на запад от устието на р. Марица, но губи безвъзвратно Източна Тракия с Одрин, които си връща Високата порта. Към царството се насочват огромни бежански маси, които търсят спасение и по-добър живот в свободна Българи. Много голяма част от сънародниците ни за жалост обаче остават по родните си места в Тракия и Македония, където са избити по най-жесток начин. Там оцеляват онези, които се поддава доброволно или насила на жестоката денационализация.
Именно Цариградският мирен договор, заедно с Букурещкият мир (10 август 1913 година), на практика узаконяват първата национална катастрофа на България, подготовката за която започва още през 1901 година. Главният виновник за нея е българският цар Фердинанд I. В това престъпление му асистират русофилското правителство на Иван Е. Гешов, сформирано от русофилските Народна и Прогресивно-либерална партии, по-късно сменено от същата коалиция, начело с д-р Стоян Данев. При първия се сключва Балканският съюз, а при втория започна Междусъюзническата война. Заслуга за катастрофата имат и трима генерали - ген. Михаил Савов, ген. Радко Димитриев и ген. Иван Фичев. Първият – ген. М. Савов по време на Балканската война е помощник-главнокомандващ на Действащата армия, ген. Ив. Фичев е неин началник-щаб, на който пост остава и през Междусъюзническата война и за една година е военен министър в правителството на д-р Васил Радославов (1914-1915), а ген. Р. Димитриев е командир на Трета българска армия, а в последствие на обединените Първа и Трета армии на Тракийския военен театър. През Междусъюзническата война помощник-главнокомандващ е ген. Р. Димитриев, но фактически и неин главнокомандващ. Подписът на ген. Ив. Фичев стои редом до подписите на Ив. Ев. Гешов под договорите и споразуменията за Балканския съюз със Сърбия и Гърция, които са подписани от името на Фердинанд. Неговият подпис е и под Букурещкия мирен договор, като началник щаб на армията, веднага под подписа на ръководителя на българската делегация Димитър Тончев. В същото време ген. М. Савов е ръководител на Българската делегация, която сключва Цариградския мирен договор. Третият наш военачалник – слепият русофил ген. Р. Димитриев, който се връща от Русия след амнистия през 1898 г., е назначен за български пълномощен министър в Петербург през 1913 г. При включването на Русия в Първата световна война обаче той зарязва българския дипломатически пост и става действащ руски военачалник в руската армия през 1914 г. Именно тези тримата, верни Фердинандови слуги още през септември 1901 г. предрекоха и работиха за осъществяването на първата национална катастрофа, последствията от която никога не можаха да се заличат.
Още от България
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Ураганен вятър преобърна ТИР на подбалканския път при Сливен
Пострада голям супермаркет в града, навесът за колички е бил отнесен
Зафиров: БСП е подложена на изпитание, няма да сме изтривалка на нечистоплътни интереси
Младите хора са моралният компас