​За предателство срещу България Цар Самуил избива рода на брат си Арон

Тежка семейна драма оставя вечен кървав отпечатък върху рода на една от най-трагичните царски фамилии на България. Според хроникьорите на днешния ден през 987 г., по нареждане на Самуил е убит брат му Арон., обвинен в сътрудничество с византийците.

Арон (или Аарон) е български болярин, трети син на комит Никола и брат на българския цар Самуил, и на комитопулите Мойсей и Давид. Мойсей загива при обсадата на Серес.. Върху Самуил тежи съмнението, че е поискал смъртта на Давид, убит от наемници край Преспа.

След смъртта на Давид и Мойсей, император Василий решава да сключи мирен договор с Арон, най-възрастния от братята, който включва сродяване и отстраняване на Самуил от царския трон. Арон избира за своя жена сестрата на Василий II. От Цариград е изпратен севастийският митрополит, който обаче вместо сестрата на императора води неизвестна никому жена (наречена от някои хронисти проститутка). Арон веднага разкрива измамата и нарежда митрополитът да се обезглави, а главата му да бъде пратена на Василий II. Византийският император разбира за стореното, събира армия и се насочва към прохода Траянови врата, преминава го и достига Средец, който обсажда. Обсадата продължава 20 дни, но византийците претърпяват поражение от българите. Василий II побягва и поради несъобразителност минава отново през Траянови врата. Там обаче войните на Самуил, притекли се на помощ на брат му Арон, вече го чакали. Почти цялата византийска армия е унищожена или попада в плен. Самият император по чудо оцелява.

Според повечето извори датата на грандиозното поражение е 17 август 986 г. В същия този ден Самуил научава и за тайните преговори между Арон и Василий за сепаративен мир. Разкрива и замислите му - да бъде убие. Така започва скандалът между двамата братя, който завършва със смъртта на Арон и целия му род. Единствен оцелява синът му Иван Владислав, защото за неговия живот се застъпва Самуиловият син Гавраил Радомир. След смъртта на Арон цяла България минава в ръцете на Самуил.

В народните предания обаче остава поверието, че пролятата братска кръв лежи в основата на голямата трагедия, която застига Самуиловите войни и самия цар.