Илиан Василев, idvassilev.blogspot.bg

Снощи бях на митинга на съдиите, за който призовах.

Няколко бележки

Без обща гражданска /не политическа/ платформа и кауза - а това може да бъдат само реформите - тези протести трудно ще произведат последици. Само достатъчно видимо, устойчиво и ефективно организиран публичен протест може да предизвика реакция.

Няма недостиг от недоволни, но трябва внимателно да се борави с бързите обединения "ен гро". Примерно подкрепата на полицаите. Никой не може да ги спре да подкрепят съдиите за съдебната реформа - но само в гражданско качество, не като полицаи. Иначе става мечешка услуга - нищо чудно някой и това да цели.

Обединителният знак трябва да бъдат радикалните реформи чрез организиране на мрежа за взаимодействие и координация. Освен ежедневните протести - трябва да има протест в петък вечер или през уикенда за да могат да дойдат повече хора. Но и за това трябва елементарна организация, послания и т.н.

Но се пазете от прекалената формализация - защото неусетно ще се родят лидерите, ще влезнат политическите амбиции и очаквания, с които неприятели могат да спекулират и да се възползват..

Партиите не трябва да бъдат водещи - движения, професионални организации и граждани пряко могат.

Партиите да участват с гражданските си квоти. Вместо да се прави партия, може да формира къс и дълъг списък от искания и се поканят партии и лидери на кастинг.

С едно условие - в списъка да не участват лица замесени в кражби, корупция и т.н. Не е достатъчно да нямаш присъди - никой няма, но има достатъчно дълъг списък от 

хора с ясни грехове

Това е като корпоративната социална отговорност - всяка партия трябва да си има граждански съвет, да има политика на връзка и отговорност към гражданското общество.

Трябва да приемем, че както снощи например юристите и съдиите ще водят в дебата за съдебната реформа и това е нормално. Във всяка секторна реформа да водят съответните експерти.

Разделителната линия е про срещу анти реформаторските сили. По-лесно е да се каже, отколкото да се тегли чертата, защото сме в епицентъра на хибридна война с изключителна мимикрия в политическата класа.

И тъй като влизането в прекомерно много детайли и на широк фронт на този прекалено ранен етап може да размие енергията за промяна или да вкара дебата в излишни вътрешни терзания е нужно да се структурират няколко прости послания и цели, които ще имат консолидиращ ефект и пряко да водят до разграждането на модела.

Примерно електронното гласуване, антикорупционните мерки, съдебната реформа, и най-важното разследвания на ключови злоупотреби /тук имаме прекрасни примери за разследване на граждански организации/ - така ще се роди постоянна група за обществен натиск, която може да бъде социален репер на партии в предстоящи избори, да балансира антиреформисткия парламент и статуквото. Има много още.

Но на този етап е важна платформата и координацията на гражданска воля.

Има и как да снемем напрежението, което ще се появи, че някой иска постове. Тези които ще се афишират като лица на тази платформа просто ще декларират, че няма да заемат публични постове. Имат си професия, имат си граждански сдружения това е тяхната "крепост".

Ако някой иска да бъде изпратен във властта да бъде добър да възприеме елементарен кодекс на поведение и отговорности. Примерно има десет принципа на поведение във властта, които трябва да подпишат преди да кандидатстват за позиция. Защото е видно, че слизането от власт е невъзможно усилие.

Сещам се за няколко - например няма да ползва гардове на НСО /идеята е, че това е гаранция, че тяхната сигурност ще бъде равна на сигурността на гражданите и ще бъде стимул докато е във властта да повишава обществената сигурност/. НСО мина към охранителна полиция на МВР.

Няма да ползва имунитет и ще гласува за премахване на имунитета на депутатите извън функционалния по повод на политическите му възгледи.

С изключение на президент, премиер и шеф на народното събрание - никой друг няма право на личен автомобил и охрана и т.н. Решението е както в другите страни - да си купуват лични автомобили на изплащане - ниски лихви и пари в банките бол. Държавата поема разходи само по амортизация и експлоатация в частта, в която автомобилът е ползван. Може и автомобили от общ автомобилен парк - това за Парламента, но кръгът лица и случаите са рязко ограничени - на принцип искаш, плащаш. Никакъв специален режим на движение, никакви свръх луксозни возила. 

Скромност и смирение

Спирам до тук - това не е най-важното има далеч по важни неща - просто индикирам прости начини по които могат да се възприемат добри глобални практики, да се ограничат разходите и увеличат приходите.

Имам идея и за кризисни мерки за ограничаване на корупционни практики и за попълване на бюджета за смета на олигархични практики. Поне два милиарда евро могат да влезнат от ограничения на "течовете" от публичните средства към олигархията. Сега се борят с контрабандата с цигарите и горивата по заръка на родни олигарси. Не, че не е важно и полезно за държавата, но е прекалено видима мотивацията и контраста с други сектори, в които олигарсите нямат интерес.

Важното е да се създаде публичен натиск и видимост.

По антикорупционните мерки - извън това което се разисква трябва да има изключително мощен граждански контрол в преходния период, докато заработят антикорупционните механизми, /ако заработят/ и ангажираните с тях публични институции. 

Медиен натиск трудно ще се постигне

в класическите издания при доминацията на Пеевски - те са по-скоро пасив, отколкото актив на Промяната. Но така или иначе расте броят на ползвателите на интернет базираните медии, блогове, информационни и аналитични сайтове - чрез тях минават нарастваща част от осведомеността на българските граждани. Кой? не може да контролира тази среда и там той няма предимство..

Има прекрасни журналистически разследвания - просто трябва да помогнем да ги финансираме - за да останат независими стожери на публичния интерес. Нека се публикуват тези разследвания и да се пресират органите да си вършат работата, а не както сега органите под диктовката на Кой? да разследват разследващи журналисти.

И разбира се смяна - незабавна - защото каквото и да се прави с този ВСС и този прокурор - няма изход от ситуацията.

Без да се разследват хората, които дестабилизираха банковата система без да се озапти Пеевски и Кой?, без разкриване на виновните за огромните загуби за държавата в Белене, Южен поток, КТБ, Виваком, пътищата, енергетиката нищо няма да стане.

Тези хора трябва да бъда изолирани не само защо могат да изчезнат в чужбина, но и защото през позициите, които заемат, възпрепятстват разследванията срещу тях, а чрез имунитетите си препятстват съдебното производство.

Става дума за нови съществуващи мрежи на влияние - включително неформални, които формират мрежите на зависимост и влияние на Кой?. Не се залъгвайте, че ще намерите отговорите като гледате досиета от преди тридесет години.

Какво Ви говори, че водещи фигури в държавата твърдят, че у нас няма олигархия? В огромното си мнозинство тези хора са с допустимо чисто минало, но прегледайте какво имат като житейски запис последните десет години. Подчертавам, огромните корупционни схеми чрез които се възпроизвежда модела Кой? се поддържат от нови зависимости и стимули, за които текущите механизми за разследване на досиетата на ДС са напълно безопасни. И това не е случайно, а съзнателно търсен ефект.

Завършвам - най-лошото за тези протести ще бъде, ако те се политизират прекомерно /макар, че това е неизбежно защото се борави с политическа материя/, ако се изведе "единствено правилната теза" и се надпреварват лидерите по темата "кой по по-най".

Няма нужда от излишни емоции и отрицание - трябва позитивизъм, конструктивизъм и хладнокръвие ориентирано към постигане на цели.

Нямам никакви амбиции, няма да заемам никакви постове, имам достатъчни грижи - но искам да видя страната си свободна от посредствеността, користта и елементарното властолюбие /във властта заради самата власт/.