Огнян Минчев*

Гражданският конфликт, последвал неуспешния пуч от 15 юли в Турция е битка между двете крила на ислямисткото движение. От едната страна е огромният октопод на движение Хизмет - мрежата на Фетула Гюлен - която обезпечи организационно и кадрово властта на АКП и Ердоган след 2002 г. чрез основна чистка сред кемалисткия истеблишмънт. Армията, службите за сигурност, държавната администрация и всички други публични институции бяха подложени на тиха, но безмилостна подмяна на кемалистките кадри с ислямисти. След 2012 г. самият Ердоган влезе в ожесточен конфликт със своя патрон Гюлен, с който пряко започнаха да оспорват монопола на властта в Турция. Днес имаме ожесточена война между Гюленисткото движение от една страна и АКП начело с Ердоган, която може да се нарече турска фракция на Мюсюлманските братя - ислямистко движение, създадено в Египет в средата на 20 век. Оцелелите фрагменти на кемалисткия елит днес подкрепят Ердоган - не само поради желание за отмъщение над Гюлен, който ги изхвърли от институциите на държавата, но и от чувство за самосъхранение - очевидно за тях Ердоган днес е все пак по-малкото зло. България не бива да взима пряко страна в тези сблъсъци на ислямистките секти и движения в Турция, а да се стреми да поддържа

добри отношения с всяко правителство в Анкара 

на принципна основа. Кой кога ще бъде на власт в Турция е трудно да се предвиди - не само в София, но и в Анкара, и в Брюксел, и във Вашингтон. Опитите да се подкрепя днешният режим в Анкара чрез угоднически жестове като предаване на Ердоган на врагове на режима, пребивавщи в България могат да създадат на нашата страна сериозни и дългосрочни проблеми. Особено внимателно и неутрално трябва да се подхожда към случаите с кюрдски активисти, които са част от една 40 милионна нация в подем, която ще играе все по-значима роля в нашия регион. Макар и подложено на изкореняване в Турция след пуча от 15 юли, Гюленисткото движение остава мощна международна организация, с която е опасно да се враждува. Това е допълнителна и важна аргументация за поведението на българската държава в съзвучие с националния ни интерес, която трябва да се има предвид освен принципните аргументи за спазване на закона и принципите на демократично поведение от страна на българските власти.

*Коментарът е публикуван на фейсбук страницата на автора.