Спас Гърневски

С историческия акт на Съединението на България през 1885 г. е направена първата и най-важна самостоятелна стъпка към действителната свобода на угнетената Родина. Наистина Руско-турската война от 1878 година се явява освободителна за България. Но за каква свобода можем да говорим, когато след последвалия Берлински договор Отечеството ни е разделено през гръбнака си на две и е поставено под суверинитета на Високата порта.

Съединението на възкръсналата след 5 вековно иго държава предизвиква явни, но и подмолни вражески провокации.

Русия съска неодобрително

срещу святото дело и изтегля офицерите си от българските войски, които очакват турско нападение на южната ни граница. Коварният удар обаче е нанесен от запад, от вечния руски съюзник – Сърбия.

За броени часове, вдъхновени от княз Батенберг и младите ни родни офицери, жадните за свобода и независимост български войни, прекосяват България и постигат безапелационна победа над поръчковия агресор.

Тази победа се явява международният печат, който узаконява изконния политически акт на Съединението.

Веднага след него България започва да подготвя своята Независимост, която е възпрепятствана от две посоки. Разбира се, официалната пречка според Берлинския договор е Турция. По-опасна роля обаче в опитите си да доминира в делата на младото ни княжество играе Русия.

Стават все по-явни имперските й апетити за политическо подчинение и ориентация на България в орбитата на руските интереси.

Пророческите думи на Левски, че „който ни освободи, той ще ни зароби” звучат все по-реално благодарение на известни родни предатели.

Цяло щастие обаче е, че в тези решителни години за националното ни самоутвърждаване начело на българското правителство е големият

революционер, родолюбец и държавник Стефан Стамболов

Благодарение на твърдата му ръка, на руските амбиции е сложен намордник. С държавническият му талант са построени основите на съвременна България, която е трайно ориентирана към бъдещото си цивилизовано европейско развитие. Стамболов плаща висока цена за ненадминатия си патриотизъм, но 121 години след съсичането му от предателските кървави ръце, неговото прозорливо дело е безусловен факт.

Независимостта на България е постигната през 1908 г, благодарение на все по-големия авторитет на устроеното по европейски образец и с изключително демократична конституция княжество както и на блогоприятната международна обстановка към този момент.

Изключителна роля играе министър-председателят – демократът Александър Малинов, който е сред най-ревностните радетели за независимост. Малинов убеждава княз Фердинанд, че е дошло времето за решителни действия, когато през 1908 година се сменя правителството в Турция.

Независимостта на България е провъзгласена с манифест на 22-ри септември 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици” в старопрестолния град Велико Търново.

Автор на манифеста е Ал. Малинов и е прочетен от княз Фердинанд. Така от историческия хълм звучат 

заветните думи:

„Въодушевени от това свято дело и за да отговорим на държавните нужди и народното желание с благоволението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6-ти септември 1885 г. България за независимо българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчуствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!”

България става царство, а княз Фердинанд – цар. Независимото българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 година и е унищожено след съветската окупация от 1944 г. И 6-ти септември, и 22-ри септември дълги десетилетия са свалени за честване от официалния български календар.

Отново са възстановени като официални български празници от Парламента през 1998 година, включително и след писмено настояване на пловдивски общественици.

Пловдив е играл значителна роля не само в тези важни събития за България, но е и един от водещите градове, съхранили независимо от превратностите на времето Националния ни идеал. Идеал, който ни завещаха с делата си строителите на съвременна България:

„Свободна, независима и достойна държава в лоното на демократичните европейски народи”

Далеч преди България да стане член на Европейския съюз големият пловдивски поет Добромир Тонев бе написал брилянтния стих „Пловдив не е сърцето на Европа, но е част от нейното сърце!”.

Днес имаме право да бъдем русофили, германофили, англофили, франкофони, но на първо място в делата си сме длъжни да бъдем българофили.