Доайенът на българската емиграция в САЩ д-р Иван Гаджев получи най-високото отличие на Външно министерство. Патриотът, посветил живота си да събира и съхрани за бъдещите поколения историческите документи, разкази и архиви на диаспората ни в Америка, стана носител на “Златна лаврова клонка”. Това заслужено, но малко закъсняло признание, е за цялостен принос към запазване на българския национален дух и история. Наградата му бе връчена от генералния консул в Чикаго Симеон Стоилов, на тържество в Български културен център в Детройт (Balkan American Community Center).

До настоящия момент, тази висока награда е била връчвана в САЩ само на Хилари Клинтън, Джон Байърли и г-жа Пенка Френч – почетен консул на Република България за района на Западна Пенсилвания.

На тържеството присъстваха много гости от по-старата и от новата емиграция, както и деца от местното българско училище.

Пред събралите се награденият д-р Иван Гаджев произнесе следните думи в знак на благодарност, споделен опит и признателност, съобщава www.Eurochicago.com.:

Уважаеми гости,

Уважаеми г-н Стоилов,

Благодаря за високото отличие, което ми връчихте за моята дейност в САЩ за запазването на българския национален дух и история.

Прочетох и статията за мен, поместена в Eurochicago.com (поместваме отново биографията на д-р Иван Гаджев по-долу - бел.ред.) Статията описва повече от подробно целия ми живот в България до 3 юли 1968 година, когато бях принуден да на рискувам живота си, минавайки през охраняваната българо-гръцка граница, търсейки свободата, която ми липсваше в Родината.

Отличието, което ми дадохте, не е изненада за мене. То бе подписано от бившия министър на Р. България Николай Младенов още преди две години. По неизвестни за мен причини аз го получих едва днес.

Съжалявам, че го получавам много късно. Годините минаха бърже и ето сега моите коси са напълно побелели, духът не е, както беше преди десетилетие, когато с въодушевление работих с други като мене за българските интереси на този континент. Много от онези, с които работихме, вече са покойници. Аз успях да запазя гласовете им и мечтите им. (Архивът на д-р Гаджев надхвърля 60 тона материали, уникални фото и аудиозаписи – бел.ред.) Мечтите им да видят една свободна и истински демократична България.

А моята мечта, още от 1989 година, е била да се създаде едно министерство на българската емиграция, каквото има в Гърция, Македония, Израел и в други държави. Едно такова министерство в България, което да работи за обединението на над 7 милиона българи, живеещи извън настоящите граници на Р. България.

Славянския комитет в София се занимаваше с шпионаж, шантажиране и провокации сред българската емиграция. Убийствата, както стана с българския емигрант в Лондон – писателя Георги Марков, отвличанията на български емигранти в Западна Европа бяха дело на агенти на бившата Държавна сигурност.

Държавната агенция за българите в чужбина се занимаваше и продължава да се занимава не за обединението на емиграцията, а за продажба на българско поданство и паспорти на небългарски лица. Бившите агенции и комитети в София имаха за ръководители назначени от правителствата бивши комунистически активисти и агенти на ДС.

Моя мечта и дейност винаги е била за едно министерство на българските емигранти, живеещи в Западна Европа, Северна и Южна Америка, Австралия, Нова Зеландия и други континенти и страни. Над 7 милиона българи живеят извън настоящите граници на България и никой не се занимава сериозно за тяхното обединение, за запазването на българския им дух и българското им съзнание. Какво пречи да има министерство, в което ръководителите да се посочват и избират от емиграцията, а не от политическите партии, дошли на власт за кратък период от време.

Никой не се погрижи и за десетките български черкви, строени от българите в Америка още от 1905 г. до днес.

Това беше моята мечта и мечтата на десетките мои приятели, които преминаха в другия свят, където вероятно всички са равни. За голямо мое съжаление нито едно от българските правителства още преди 10 ноември 1989 г. и до ден днешен не откликнаха и не разбираха важността на въпроса за министерство на българската емиграция, което да се грижи за тези милиони българи, живеещи с българското име и вяра, пръснати по широкия свят.

Моля ви г-н Стоилов да предадете моите думи и мисли на новия министър на външните работи г-н Даниел Митов в София.

С уважение,

Д-р Иван Ил. Гаджев – политически емигрант от 1968 г. в САЩ

IvanGadjev001Иван Илиев Гаджев е роден в гр. Неврокоп (днешен гр. Гоце Делчев), България, на 23 декември 1937 г. Завършва гимназиално образование в родния си град през 1954-1955 г. Служи в трудова повинност през 1956-1957 г. До 1962 г. му е отказвано да следва в българско висше учебно заведение. През 1960 г. успява с помощта на лекар – симпатизант на ВМРО, да се запише в Старозагорския ветеринарен техникум. Накрая успява да стане студент по ветеринарна медицина в София и завършва през 1967 г. За кратко е главен ветеринарен лекар на три ТКЗС-та в шестнадесет села в Гоцеделчевско – районите на Сатовча, Кочан и Слащен.

Баща му, учител в Неврокоп и секретар-касиер на Околийския комитет на ВМРО от 1924-1934 г., е убит без съд и присъда от комунистите на 5 октомври 1944 г. Поради настояването му да се преразгледа случаят с убийството на неговия баща, отношенията му с ръководството на БКП и ДС в Гоце Делчев се влошават. Д-р Гаджев е принуден да премине нелегално строго охраняваната българо-гръцка граница на 3 юли 1968 г., за да си търси политическо убежище.

Пристига в САЩ на 22 декември 1968 г., където се установява за постоянно в гр. Детройт, щата Мичиган. Дипломира се като първия български ветеринарен лекар в Северна Америка. През 1973 г. се оженва за Флоранс Христова, българка, родена в САЩ, с която имат пет деца, на които са дали българските имена Катерина, Илия, Тодор, Христо и Мария. Собственик на модерна ветеринарна лечебница за домашни животни в Детройт от 16 януари 1974 до декември 2002 г., когато се пенсионира.

Бил е активен член на българската емигрантска колония в Северна Америка, секретар на ЦК на Македонската патриотична организация (МПО) за Северна Америка, Австралия и Европа, председател на МПО „Татковина“ – Детройт, и сътрудник на Български национален фронт (БНФ) на д-р Иван Дочев.

През 1976 г. създава Македоно-български научен институт „Св. Климент Охридски“ в Детройт. След признаването на Република Македония от България на 16 януари 1992 г. Институтът се преименува и разраства като Институт по история на българската емиграция в Северна Америка. Години наред д-р Гаджев е събирал спомени на наши емигранти, членове на ВМРО, съратници на Тодор Александров, лична кореспонденция на Ванче Михайлов. С висока стойност са документите за създаването на българските православни църкви в Северна Америка, на Македонската патриотична организация (МПО), Българския национален фронт (БНФ) и други български емигрантски организации.

Това, което България, Славянският комитет в София, Комитетът за българите в чужбина и Държавната агенция за българите в чужбина не са могли или не поискаха да направят, го прави семейството на д-р Гаджев. През 2001 г., за да задоволи нуждите на Института, д-р Гаджев построява специална триетажна сграда до родния си дом в центъра на гр. Гоце Делчев и премества от САЩ натрупания огромен архив и библиотека. Архивът съдържа 60 тона архивни материали, фото- и аудиоархив, списък на дарилите архиви на старите емигранти, разговори с тях с пожелания към българската нация.

Д-р Иван Гаджев е автор на книгите “История на българската емиграция в Северна Америка. Поглед отвътре. Т.1. 1860-1944 г.”; “История на българската емиграция в Северна Америка. Поглед отвътре. Т.2. България, мащеха наша. 1944-1989 г.”, Иван Михайлов. Отвъд легендите” в два тома; “Непримиримият Илия Минев. От първо лице и другите за него”; „Лушин“ (посветена на баща му Илия Гаджев, издадена в пет тома) и други. Участвал е в редица телевизионни интервюта и дискусии. Спонсорирал е множество автори, изследвали историята на България, Балканския полуостров, както и историята на българите в Северна Америка.

Д-р Гаджев е получавал и други признания, от различни организации, за приноса си към българската емиграция и изследването на историята й в Северна Америка. През 2004 г. е номиниран от в. „24 часа“ по инициативата „Достойни българи“; Същата година е награден с паметния медал „Иван Вазов“ от Държавната агенция за българите в чужбина; През 2005 г. е награден като „Будител на годината“ от ВМРО – Гоце Делчев; Избиран е за „Българин на годината в САЩ“ за цялостната му творческа и обществена дейност, по инициатива на Междунарoдния институт по антропология, гр. Солт Лейк Сити, и интернет изданието www.Eurochicago.com.

Последвайте Faktor.bg в