Цветанка Андреева

Днес, след предизвестената и поредна победа на Путин – осигуряваща му почти имперска власт в Русия до 2024 г. е важно да се припомнят основни акценти от изграждането на неговия режим. Режим, който все по-радикално се намесва  във вътрешната политика на държавите от ЕС и НАТО.Режим, целящ  да атакува  и законите ценности и достижения на Демокрацията. Режим, надхвърлящ представите за чужда враждебност. Власт, облечена в агресивна външно-политическа доктрина, анексираща територии и интервенираща в политическите системи и икономики на държавите.

Политическа ретроспекция

Когато през 2013г.  бившият сътрудник на американските спецслужби, Едуард Сноудън, получи политическо убежище не къде да е , а именно в Русия - много хора бяха изумени. Обвиненият в шпионаж Сноудан, за това че е предавал на медиите секретни документи, собственост на специалните служби на САЩ  - осветли и руските шпионски интереси, явно дирижирани пряко от сценариста Путин. Инвазията на руската външно-политическа стратегия започна да изсветлява. 
Тогава се разбра, че Путин установява силен авторитарен режим не просто в географията на страната си.  Външната му политика надхвърли конфликтите с бившите републики от СССР. Втвърдяването на авторитарната му власт мина през атака и разбиване на изконните устои на западната цивилизация. Атакувани бяха, както службите, така и всички основи демократични институции в държавите принадлежащи към демократичния свят. 

Корупцията в Русия стана първото и основно оръжие на Путин

Идеологията на Путин спря да бъде справяне с корупцията в Русия и битка с олигарсите – така както обещаваше пред руския народ  когато за първи път стана президент на Русия. Каузата му се превърна в изграждане на нова руска империя. И по този начин  той подчини олигарсите да му служат, а онези които не пречупваше – убиваше. Показно и за назидание, публично и в чужбина.

Обезсмисляне на правовия ред заради властта на Путин

Путин промени конституция и закони, като  напълно обезсмисли върховенството на правото и законодателната власт. Когато достигна броя на възможните си мандати, той не се оттегли, а посочи временен приемник –Медведев. Всички знаеха, че той дори не е заместник, а обикновен фигурант. Така Путин публично въртеше марионетката си до момента в който промени конституцията и си гарантира нови мандати. 
Руският народ правеше тежки компромиси с и без това изключително крехките демократични правила. 
Пропагандата на Путин  първо изкорми медиите в Русия. Те трябваше да станат говорители на кремълската идеология и да обработват общественото мнение, а критиците свършваха, като Анна Политковская. 

Новата набожност на старият агент от КГБ

В доктрината на Путин православието заема ключово място. Панславизмът на Русия се възроди при външно-политическата доктрина за разширяване на задграничното влияние, чрез православието. Братската дружба бе заменена с общата вяра. Вместо комунистическа солидарност сега има братя по религия. Тази особена идеологико-политическа набожност е определяща за много проявления на Путиновия режим. Във вътрешен план общественото мнение на обикновените руснаци бе впрегнато в коловоза за великата Русия и „ С нами Бог“. Новият император – бивш безверник от комунистическите служби, започна да пада на колене в параклиса на православието, както той сам разказва. А иконописците на режима му започнаха за придават неговите черти в ликовете на църковните стенописи. 
Политическите репресии обезглавиха всички опити да се оказва съпротива на Путиновия режим. Прогонени, хванати с разработени компромати – всички опозиционни лидери бяха опозорени и обезсилени.  От Гари Каспаров до Алексей Навални. В тази битка с вътрешните врагове Путин използва медии, църква, служби и прокуратура. Най-верен съюзник в разправите с неудобните на режима стана главният прокурор Чайка. Така, вместо да се пребори с корупцията и властта на олигарсите, бившето ченге от КГБ се превърна в най-мощния олигарх, владеещ всички корупционни канали в Русия.

Външно-политическа агресия

Когато властта му се разклащаше под разяждащата корупция и бедност, Путин я втвърдяваше чрез външно-политическия враг. Неговата империя трябваше да воюва навън, за да няма проблеми вътре.  Така Украйна бе ударена, а Крим - анексиран. Тогава светът разбра, че Путин премина всякакви мисловни ограничения. Той промени и завзе територии със силата на войската и пропаганда от времето на Ленин и Сталин. 
Навън демонстрираше агресия, а вътре в страната си сила. Военните паради по червения площад напомняха демонстрацията  на мощ от  епохата на СССР.

 Врагът отново стана НАТО

Светът беше атакуван - пропагандната машина на режима влезе в координирано действие с инвазията на руските служби. Църквата, паравоенни формирования, провокиране на локални конфликти, директно финансиране на партии и медии, изкупуване на важни икономически предприятия – всичко това осигури намесата на руския стратегически интерес във вътрешната политика на държавите от Европа. Бе регистриран и опит за лидиране на ООН, през кандидатури издигнати и от наша, българска страна.
Бяха разкрити множество намеси на Русия в суверенния избор на народите на западните държави. От намесата в президентските избори в САЩ,  до опита за преврат в Черна гора. От финансиране на френските националисти, до другарско партньорство с Ципрас. 
Най-голямото предизвикателство към Демократичния свят беше и изграждането на съюзнически отношения с режима на Ердоган в Турция. 
Външната агресия на Путин бе провокирана и от нуждата да се осигури икономическа  жизненост на режима му. Санкциите от Запада и нежеланието на Китай да партнира икономически на Русия, изнервиха Кремъл и стратегията за възстановяване на старите зависимости оживя още по-силно. Така, газът, религията и хибридните атаки заляха Запада, а бившите сателити от времето на комунизма бяха официално обявени за зони, в които да се  възстанови влиянието на Русия.  През тези държави и най-вече през България, минава стратегията на Путин да атакува и разбива ЕС, НАТО и демократичния свят.