​25 години от първия свободен митинг: целта е постигната - българинът мрази демокрацията

Днес се навършват 25 години от първия свободен митинг на създаващата се българска опозиция, след свалянето на Тодор Живков.

Пред храма “Св. Александър Невски” в София се събрат над 150 000 души. Събитието от 18 ноември 1989 г. остава в историята като един от най-многобройните политически митинги в годините на прехода. Събират се хора от цялата страна, носят плакати против Живков, но все още никой не смее да изрече „Долу БКП“. Сред ораторите на първия свободен граждански протест са Желю Желев, Петър Берон, Блага Димитрова, Радой Ралин, Александър Каракачанов.

С бурни възгласи е прието изказването на поетесата Блага Димитрова. От трибуната тя обявява, че Тодор Живков е превърнал България “от страна на розите в страна на склерозите”.

Стряскащо обаче звучи тогава изказването на дългогодишния политически затворник Петър Гогов, който първи настоява кожите на комунистите да увиснат по стените. Многозначително са приети и думите на Румен Воденичаров, председател на Независимото дружество за защита правата на човека. Той дава ограничен вот на доверие на новия комунистически водач Петър Младенов и за първи път го нарича „господин“.

Емоцията и надеждата са водещи на първия свободен митинг, но години по-късно става ясно, че много от ораторите са били инфилтрирани агенти на ДС и БКП, а целта - обсебване и контролиране на зараждащата се опозиция.

25 години по-късно много от лидерите и водачите на митинга не са между живите, други от тях смениха политическата си ориентация, или бяха изхвърлени от политиката. От тогавашното опиянение от настъпилата демокрация не е останала и следа. Днес българинът е разочарован от прехода, а социологическо изследване показва, че над 50% от гражданите изпитван носталгия по времето на комунизма. Вероятно това е била целта на режисирания преход - да отврати и отчужди хората от демокрацията.