351 075 от бюлетините по делото "Костинброд" са годни. Това се казва в заключение на експертиза по делото, но единият от двамата експерти, които са я изготвили, призна пред съда, че не би ги приел като член на избирателна комисия.

Експертизата е изготвен а от две вещи лица, които са адвокати, участвали в избирателни комисии на различни нива и за първи път правят експертиза. 

Те записали, че 351 075 бюлетини са годни да послужат по предназначение, 121 712 не са. 

Когато вещите лица застанаха пред съда да защитят експертизата обаче стана ясно, че "напълно годните бюлетини" са такива само по текст и съдържание.

Какви други технически изисквания трябва да съдържа бюлетините експертите не можеха да кажат, защото нямат необходимите компетенции. 

Защитата попита дали експертите са знаели за решението на ЦИК, според което бюлетините трябва да бъдат в кочани по 50 и попита колко кочана са видели. Вещите лица обаче не можеха да дадат отговор и на този въпрос.

Адвокатът попита и как тогава вещите лица приемат, че бюлетините са години да послужат по предназначение, след като за да е така, те трябва да са в кочани по 50, а това не е така. 

Бюлетините не са слепени във вида, в който да отговарят на изискванията на ЦИК и ако се спазва закона, те не би следвало да бъдат приети от избирателни комисии. 

А едно от вещите лица дори призна, че не би ги приел като човек от избирателна комисия в този вид.

Днес бяха прочетени показанията на Мая Манолова, в които тя разказва как е подала сигнала и получила информация за надпечатани бюлетини. Депутатът от социалистите разказва и за контролирания вот, същността на т.нар. индианска нишка, при която се дава попълнена бюлетина, за да върви по-бързо тази нишка са необходими голямо количество бюлетини. 

"Индианска нишка" обаче не може да се използва вече, заради двата печата, които се поставят на бюлетината от председателя на комисията на секцията и аргументът, че това е било предназначението на "костинбродските бюлетини, всъщност е манипулация. 

Делото, по което единственият подсъдим е бившият главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков, продължава на 19 февруари 2015 г.

Делото бе образувано след скандални разкрития за опит да се фалшифицират изборите през май 2013 г. То се гледа по съкратената процедура, поискана от адвоката на Росен Желязков Трендафил Трендафилов.

На 11 май 2013 г. – ден преди тогавашните парламентарни избори, при акция на прокуратурата и ДАНС в печатницата на общинския съветник от ГЕРБ Йордан Бончев бяха открити 350 000 незаконни бюлетина, извън тиража от 8 350 000 по договора с МС.

Назначена от прокуратурата експертиза показа, че общо откритите в печатницата бюлетини са 480 000, като 351 075 от тях са били напълно годни за урните. 

На 16 декември 2013 г. СГП внесе в съда обвинителен акт срещу Желязков за престъпление по служба заради неосъществения контрол върху бюлетините. Престъплението се наказва със затвор от 1 до 8 години.