Четири български града ще са с едни от най-високите нива замърсен въздух в Европа до 2030 г., сочи ново научно изследване, проведено от австрийски експерти. Най-застрашени от прекомерно количество прахови частици във въздуха у нас ще са София, Пловдив, Плевен и Велико Търново.

Десетки други български градове ще са с високо или умерено количество замърсен въздух след по-малко от 15 години.

Учени, съвместно с Международния институт за приложни системни анализи, предвиждат, че до 2030 г. много европейски градове ще се изправят пред нива на замърсяване на въздуха, доста над допустимите граници, определени от Световната здравна организация и Европейския съюз, пише The Washington Post.

Тревожно наличие на опасни микрочастици се прогнозират предимно за Източна Европа. В близост до Краков – един от най-старите градове в Полша – смогът ще бъде особено силно разпространен до 2030 г., твърдят австрийските учени.

Очаква се полската столица Варшава, както и нашият столичен град София да имат тревожни нива микрочастици, тъй като се очаква и двата града да продължат да изгарят твърди горива като дърва или въглища за генериране на отопление.

В Западна и Северна Европа най-засегнати ще са индустриалното испанско пристанище Гихон, шведската столица Стокхолм, южногерманският град Щутгарт, северноиталианските градове Милано и Торино, както и френската столица Париж. Смогът в последната може да има опустошителни последици. Тъй като е един от най-големите европейски градове, замърсяването на въздуха потенциално би застрашило повече от 12 милиона души във френската столица и нейните покрайнини.

Изненадващото е, че градовете, които ще пострадат най-много, не са непременно най-големите и населените. Например Лондон се очаква да има безвредни нива на замърсяване въпреки сегашния смог, който доведе до съдебен процес от ЕС срещу Великобритания заради това, че не е успяла да намали нивото на замърсения въздух.

Като се има предвид, че много европейци днес вече живеят в замърсени територии, в някои градове условията ще се влошат, ако не се предприемат значителни мерки, които да спрат негативния сценарий.

„До 2030 г. въвеждането на филтри за дизелови частици ще понижи влиянието от местни източници на трафик върху качеството на въздуха в някои европейски градове”, каза водещият на изследването Грегор Кизеветер за изданието.