Днес  Паметникът на Съветската армия в центъра на София навършва 59 години от откриването му, но социалистите на Станишев пропуснаха датата, улисани в лапането на власт. 

Скромният юбилей обаче стана повод за оживен дебат в социалната мрежа. Форумци с основание питат, защо тогава в столицата ни няма и Паметник на германския Вермахт, припомняйки, че и него сме го посрещали като победител, с хляб и сол, както съветските войни.

„Разликата е, че германците все пак не са били толкова нагли и не са ни се месили във вътрешните работи, макар и много да са искали (и това също е важна част от днешното ни биене в гърдите, че сме "спасили българските евреи"), докато "братушките" и техните комунистически подлоги без "срам и грях" са избили и затворили сума ти народ, включително и едни от най-забележителните български умове по онова време. А разликата между Червената армия е Вермахта е като разликата между Сталин и Хитлер, тоест никаква...”, отбелязва в свой пост Митко Новков. 

„Исторически и двете системи на сталинистите и хитлеристите са използвали законни средства, за да творят злодеянията си. Сега протестиращите в защита на Орешарски и правителството му носят портрети на Сталин и искат връщането на комунизма, което има същият смисъл - като почитането на Хитлер и идеите на нацизма. Между Хитлер и Сталин разлика няма”, отбелязва с категоричност друг участник в дебата.

Подобна обществена дискусия, но с много по-ярки средства се води сега и в Русия, където няма селище без монумент на съветски войници. Наскоро в няколко града на бившия Съветски съюз се появиха огромни билбордове с образа на Хитлер, който пита логично: "С какво съм по-лош от Сталин? Вдигнете ми и на мен паметник!" (виж снимката)

Естествено, че идеята за паметник на Вермахта в центъра на София е преди всичко ирония на неспособността ни като европейска нация вече 23 г. да се преборим и да пратим в музей на комунизма паметника на Съветската армия. Така реално оставаме единствената страна от бившия социалистически блок, която пази като светиня мемориал, посветен на окупатора си.

Решението за издигането на този позорен монумент в столицата е взето на 4 октомври 1949 г.  от Министерски съвет, с председател Васил Коларов. Първата копка  е направена на 5 юли 1952 година, а при откриването на 7 септември 1954 г. присъства и съветският маршал Сергей Бирюзов.

Паметникът е създаден от колектив с ръководител скулпторът Иван Фунев с идеята да символизира „признателността на българския народ към руските воини“. Автори архитекти са арх. Данко Митов, арх. Иван Васильов, арх. Любен Нейков и арх.Б орис Капитанов. Автори скулптори пък са Иван Фунев, проф. Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров и Петър Дойчинов. Художник-график е Борис Ангелушев – все видни творци, впрегнати в повелята на БКП.

Монументът е висок 37 метра, изобразява войник от Съветската армия, ограден от мъж и жена, съответно работник и селянка от България. Целият мемориален комплекс включва и други скулптурни композиции около основния монумент. 

На това място преди това се е намирала Ботаническата и Зоологическата крадина на царския дворец. Според обявен през 1908 г. международен конкурс там е трябвало да се издига новият царски дворец, чиято реализация е осуетена от Първата световна война.

През 1936 г. със средства на цар Борис III архитектите Любен Нейков и Тотю Горанов изграждат там „царска детска градина“ с лабиринт, басейн, летен и детски театър за 600 деца, малък медицински пункт, с алпинеум и цветен кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите.

През 1954 г. в градината е издигнат паметник на съветската армия и оттогава е известна като "градината на съветската армия".

От началото на Прехода на България към демокрация и пазарна икономика паметникът е обект на разгорещени спорове относно неговото значение и бъдеще.

В негова защита се изтъква аргументът, че той символизира уважението към приноса на Червената армия в победата на Съюзниците над Нацистка Германия през Втората световна война, както и фактът, че подобни паметници има и в други страни в Европа.

Противниците му подчертават ролята на съветските войски в насилственото налагане в страната на комунистическото тоталитарно управление от съветски стил. Изтъкват се и аргументи, че не е приемливо в суверенна държава паметник на чужда армия да е разположен по-високо и на по-централно място от националните символи. Не без значение е и фактът, че в други страни където има такива монументи, те са издигнати преди всичко в памет на загиналите воини, докато в България Червената армия не е дала нито една жертва, освен около 150 съветски войници и офицери, загинали в края на октомври - началото на ноември 1944 г. в боевете при Кула срещу контраофанзива на германски войски, базирани на територията на Югославия. 

През 1993 г. Столичният общински съвет, доминиран от групата на СДС, взема решение за премахване на паметника. В този момент обаче опитите за реализиране на решението не получават силна обществена подкрепа и търпят неуспех.

През същата година покойният вече скулптор - имигрант в САЩ  проф. Любомир Далчев, участвал в създаването на монумента, пише писмо, в което отбелязва, че Паметникът на Съветската армия не трябва да се извисява в центъра на столицата, а да бъде преместен на по-скромно място.

През септември 2010 г. се създава инициативен комитет за демонтирането на Паметника на Съветската армия. Той излага аргументи, че паметникът е построен в чест на една армия, която, без да има повод (от началото на войната България не е обявявала война на Съветския съюз и не е прекъсвала дипломатическите връзки, а и германските войски до 31 август с.г., са принудени от българската държавна власт, са напуснали територията на ни) навлиза на българска земя вследствие на война срещу България, обявена от СССР на 5 септември 1944 г. и от международно-правна гледна точка съветската армия е завоевател и окупатор, а не освободител. Според инициативния комитет монументът изразява окончателната победа на комунистическа партия над Горянското движение.

Организира са и няколко събития пред паметника с искане за неговото демонтиране: 9 ноември 2010 - протест под надслов „Берлинската стена падна, окупаторският паметник – стои!“; 9 януари 2011 - шествие с плакати; 2 април 2011 - протест под надслов „Да празнуваме градско пространство, свободно от лъжи!“; 9 ноември 2012 „Стената падна – паметникът си стои“.

На 9 юни 2011 г., по доклад на доц. Вили Лилков - общински съветник от ДСБ, Столичният общински съвет взе решение да възвърне историческото име на градината – Княжеска.

През последните три години паметникът се използва за протести в стил „Комикс-попарт”.

Особена популярност придобива графитът от 17 юни 2011, когато статуите на скулптурната композиция от западната страна бяха са оцветени като американски комиксови и поп-културни герои: Маската, Жокера, Върколака, Дядо Коледа, Супермен, клоунът Роналд - символа на "Макдоналдс", Капитан Америка, Робин- помощникът на Батман, Жената-чудо. Знамето е изрисувано като американско, а под графитно-скулптурната композиционна група е поставен надписът "В крак с времето".