​70 години партизански фолклор превръща терористите от Жабокрек в герои

24 август 1944 г. продължа да бъде една от най-спорните дати в най-новата ни история, обвита в много червена мистика, героика и патетика.

Десетилетия наред комунистическата пропаганда представя бойната операция край Жебокрек като най-епичната акция на родните шумкари само няколко седмици преди България да бъде окупирана от съветската армия. А този ден е отбелязван като знаков и паметен за партизанското движение и антифашистката борба в България.

Според официалната версия на комунистическия режим и червените историци, основаващи се уж на спомените на бивши партизани, фактите стоят по следния начин: В почивната станция на Кочериново се помещава малка група войници от разузнавателните части на Вермахта, която печата фалшиви банкноти от валутите на балканските страни и срива икономиките им. В село Пастра и местността Пчелина край Рилския манастир се намират съответно жандармерийски взвод и българска армейска част. Партизаните обезоръжават жандармеристите и българските войници безшумно и без жертви, след което се насочват към почивната станция, където са разположени хитлеристките войници. В завързалото се сражение частта на Вермахта е избита, а почивната станция – подпалена. В следствие на тази "вихрена" атака жертви сред шумкарите нямало, но са убити 18 "хитлерофашистки войници". И за да се подсили ефектът от "вихреното нападение", се упоменава, че било иззето "голямо количество оръжие". По-късно фантазиите на участници в нападението се развихрят до такава степен, че се рисуват какви ли не епични картини от няколкочасово сражение с "крупна" хитлерофашистка част. "Разбити" били и "дошли на помощ" с манастирския влак "въоръжени до зъби български фашистки части" и т. н. Над всичко доминира "партизанската смелост" и "песента на картечниците", които били "унищожили" къде 30, къде 100, та и повече дори "хитлерофашисти".

Старите хора от района, които години наред мълчат от страх, неофициално разказват, че тази “епична и героична версия” е рожба на партизанския фолклор, а истината за трагичното събитие е съвсем друга и доста позорна за родните партизани. Свидетелство за това са спомените на тогавашния игумен на Рилския манастир до 1948 г., известен с духовното име Калистрат. Той твърди, че акцията край Жабокрек "е военно престъпление, а действията на шумкарите съвсем не са толкова героични и славни, а позорни". Заради тази своя дързост духовникът е обявен за антикомунист и враг на държавата.

Завесата над митовете за партизанската акция край Жабокрек повдига след падането на комунизма в края на 1989 г. д-р Веселин Ангелов, наричайки ги „долнопробна червена лъжа”:

“ Да се мълчи за нея е вече невъзможно. Към средата на август 1944 г. в Кочериновската почивна станция се възстановява поредната смяна ранени 18 германски войници и един офицер. Станцията и районът на Рилския манастир се охраняват от взвод български войници. Почиващите германци не са въоръжени, ако не се смята личното оръжие на споменатия офицер. За да се проявят, дупнишките шумкари решават да ги унищожат, но не смеят да сторят това сами, затова викат на помощ терористите от Разлог и Горна Джумая, създавайки, т. нар. Обединен Рило-пиринси партизански отряд с командир Желю Демиревсви. Около 18. 00 часа на 24 август с помощта на продали се войници войнишкият взвод е обезоръжен безшумно. Последва нахълтване и вероломно избиване на нищо неподозиращите и беззащитни 18 германци. По чудо се спасява само офицерът. Не срещнали "въоръжен до зъби враг", шумкарите подпалват почивната станция и бягат панически, без някой да ги гони. Такава е истината за тази прословута "антифашистка акция", пише д-р Ангелов.

Седем десетилетия след вероломството на шумкарите от Жабокрек,обаче, вместо присъда червените активисти и лидерът на ПЕС продължават да се прекланят пред извършеното престъпление срещу човечеството.