Над 70% от кандидатите разчитат на съдействие от роднини и познати за намирането на първа работа. Около 50 на сто от анкетираните младежи посочват, че следят обявите за работа и се опитват да установят директна връзка с потенциални работодатели. По-малко от 30 на сто разчитат на подкрепа от бюрата по труда. Само 17 % от анкетираните са склонни да се явят на конкурси и изпити, за да получат желаната работа, показват данните от изследването на БСК.

Това показват резултатите от паралелно проучване на Българската стопанска камара (БСК), проведено сред работодатели и студенти, за нагласите и очакванията на двете страни за успешно професионално представяне. Те бяха представени от Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите, по време на провеждащата се конференция „Обучение и развитие по стандарти на работодателите", в който участват представители на образователни институции, браншови камари и сдружения, държавни ведомства и други.

Статистиката сочи, че половината студенти не познават изискванията на работодателите за професията, за която се подготвят в университета. 20 % от студентите признават, че по-скоро не знаят какво очакват от тях потенциалните им ръководители. Само 10 на сто от бъдещите висшисти имат ясна представа на какви критерии трябва да отговарят, за да получат желаната от тях работа, сочат още данните от допитването.

Томов коментира, че младите хора нямат мотивация да започнат собствен бизнес след дипломирането. Само 8 % от анкетираните мислят в тази посока. Най-много са младежите, които смятат да продължат образованието си (75 %) или да изчакат с търсенето на работа (62 %). Данните от проучването на БСК показват, че 86 % обмислят преместване в друг град или държава.

Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев заяви пред участниците в конференцията, че страната ни е на последно място по инвестиции на публични средства в образованието и единствената с по-малко от 4 на сто от БВП за образование. Според него сред останалите европейски държави България е единствената страна, която отбелязва регрес в средствата за образование - през 2005 г. са заделени 4,2 %, а през 2012 г. - 3,8 процента. Лидер в Европа по инвестиции в образованието е Дания, която отделя 7,9 % от БВП. Сериозен напредък отбелязва Ирландия, която през 2005 г. е инвестирала в образование 4,5 на сто от своя БВП, а през 2012 г. - 6,1 процента.

По дял на частните разходи за образование България е над средното за Европа ниво със 17 на сто. С по-висок дял в тази област са Великобритания, Кипър и Холандия.

Божидар Данев коментира, че това е ясно послание, чебизнесът и гражданите осъзнават необходимостта сами да инвестират в образование и квалификация, като по този начин компенсират дефицитите в образователната система у нас.

Той допълни, че през последните 10 години нараства делът на частните учебни институции - от 2 на сто през 2003 г., на 10 процента през 2013 г.

„Тенденцията за разкриване на частни учебни заведения се случва на фона на закриването на обществени такива", допълни Данев. Статистиката показва, че през 2003 г. в България е имало 6534 учебни институции, а десет години по-късно броят им намалява с почти 30 на сто и достига до 5067.